Безкрайна свобода

-Зсрасти и чао.
Потупа го по рамото и продължи напред.

Двете продължиха по пътя си.Снегът беше мек и пухкав.Краката и на двете потъваха дълбоко в него и разваляха непокатнатото малчание на заслепяващата пустош.Само ветреца от време навреме пригласяше тихичко.

-И все пак онзи ездач беше много хубав въпреки лошия му нрав.-замечта се момичето.погледна Вейли и се засмя-И ти си очарована от касотата им но на друг ездач.Колко жалко.Много жалко.

-Че на колко са?За сигурност са по-млади от доктора.

-Хах...Тогава аз трявва да съм немощна старица.В моя край на твоята възраст довеяваме много човешки живота.Затова изглеждаме така грозни.

- Е, как мога да споря аз... Макар че за мен не е точно така някак си... Все тая... - ми те си бяха.. стари поне за нея... Никой от тях не можеше да й е нищо повече от баща.. Или по-голям брат... Пък и в тази война какво друго...

-Първото правило си го научила сега следват и другите.Живей за мига!-изкрещя се девойката.После се замисли дълбоко променяйки младежкия и вид.-Май това крещене не беше в моя стил.Защо не се отпуснеш?Или оставиш на течението?

-Не ти ли се иска отново да има трева,малки катерици да се катерят по дърветата.А ти да си щастлива...да си уверена във себе си.Да откриеш място без сняг,студ и лед.Да не се криеш от никого...-така вдъхновено Говореше.-Имам чувството че с теб нямаме общи теми.Сякаш телом и двете сме тук,а духом отдалечени на двата края на света.

- Зимата ще продължи двайсет години. И е сезон на силата на духа. Не съм ездач и не съм сигурна какво точно означава този сезон. Но именно през него са се случвали най-много важни неща... Може би... Може би имаме различия, които са непреодолими... Предполагам... Накрая или ще намерим общото, или няма да успеем...

-Права си може би просто трябва да се отпусна.Това нападение което се случи само ви пречех.Без да знам срещу какво се изправя тръгнаx напред.Може би на става за сенсей.Но се опитах.Искаx да се представя на ниво,но явно само се изложих.Поне тези ездачи ще ме запомнят като глупачката,която ги е затруднява на мисията.-с по-бърза скорост се запъти към нищото.
"За тези години изпълнени с толкова лед в природата и сърцето не открих другите най-важни правила на моите съотборници...Те бяха прави.При мен тъгата докара самотата..."

-Е тогава нека пак им идем на посещение.На мен ми попаднаха.Всъщност взе да застудява повече от обикновено.трябва да си намерим подслон.Всъщност се тревожа-изчака с уста-...от доста време не ме е боляла ръката.Това не е хубаво,a u доста шум се вдигна при онази битка.Дали е възможно да са ме намерили?Не ми харесва това затишие...

Двете вървяха в безкрайната белота която ги заобикаля.Тихия ветрец пее своята песен а техните стъпки го прекъсва.Слънцето така ледено светеше и ги наблюдава.а чистото небе показва една огромна празнина.Безкрайната бяла картинка беше забравила какво е време.Те бе замразила всичкo-дървета,цветя,живот и любов.Всичко беше заспало в своя зимен сън u очаква да дойде пролетта.Нещо което няма да се случи в близките години.Сега на този бял фон се показва и другата страна на красивото-грозното.Тази бяла прелест бe накарала толкова страдание,лажи,подлост,измама и войни.Всеки опитващ се за надмощие изкорени всичко добро u накара хората да се обърнат един срещу друг.Братя да се бият за парче хляб,Деца да крадат за подслон а мъжете да се бият за надмощие.Ето такъв свят се бе появил след новата ледена ера-Отчайващ.Единственото нещо което още ги крепеше обикновените хора беше вярата им.
-Наблизо има малки къщи надявам се да ни подслонят.

-За сигурност няма да са ездачи.Ще са обикновени гора.Ще ги помолим пак какво стане.Няма да им коленичим, а друг начин е да се самопоканим.Все ще се настаним.

- Това няма да е никакъв проблем - а дори и да не се самопоканеха, тя можеше и да краде. Лош навик? Просто начин за оцеляване... Пък дори и да бяха орки или каквото щяха да са - Направо лудост да направиш село насред гола поляна, но пък точно навреме. - и по-упорито започна да си прави път през снега.

-Е,как ще ги екзекутирам?И всичките ли или само една къща?-заговори делово Таня

-Добре стой тук ще го уредя.
След това с необикновената си понякога бърза скорост,тя се завтече напред търсейки най-хубавото място.Но всички къщи си бяха едни и същи.затова отиде при първата и започна да я наблюдава.Неусетно влезе вътре и всичко стана в тъмнината.Убийството се получи.