Безкрайна свобода

Другото момиче остана мирно в дълбокия сняг само колкото да си провери лъка. Може би някой ден щеше да го смени с някой по-подходящ за нея, но пък... Не, ездаческите лъкове поне бяха здрави ако не друго... После пак го метна на гръб и си зарина и тя пътека към селото... Не беше зимен демон, за да върви по снега за жалост...

-Човека все още не е мъртъв.Няма и да умре.Преспан е за 12 часа надявам се да ни стигнат.-забеляза че младата и спътничка се приближава и е достатъчно близо да чуе какво и говорят.

- Хубаво, нищо против... Мен ми стига нещо горещо за ядене и толкоз дори, тъй че времето е предостатъчно. - изпелтечи когато най-накрая се добра до къщата със сетни усилия и си взе бележка някой път сериозно да поразпита що за луди са зимните демони да създават толкова много сняг

-Щом казваш...Този студ и сняг...Дали бихме могли да направим по някакъв начин нормална среда за живеене?
Започна да си фантазира...
-Но първо трябва да свършим това за което сме тръгнали...

- Че това си е нормална среда за живеене - зачуди се момичето като се огледа наоколо. За нищо на света нямаше да позволи на зимните демони да махнат снега. Сега, когато нямаше досадни пчели и други жилещи гадости, които да й развалят хубавия ден. - Но както и да е.

-Глупости.Омръзна ми този сняг.Не е същото при тренировките...

- Е, всеки си има мнение - може би пък тя беше живяла твърде много покрай ездачите, които възхваляваха чистотата на зимата... За тях тя не беше студена, защото огънят на драконите ги топлеше... Сигурно и тя грешеше някъде.. Но май все пак те си бяха прави, въпреки всичко...

-Ти защо не си ездач?Както се забелязва се държиш като такава.И само на летящ дракон ли можеш да бъдеш ездач?

- О, да можех да се държа като тях, хубаво щеше да е... Проблемът е, че просто съм мърморещо хлапе, което само дрънка... Просто знам как биха реагирали, но в съвсем малко ситуации... - и беше просто човек. Да, спомняше си колко ужасни неща можеха да разкажат хората за народа на драконите... и колко от тях бяха странно верни или не. Ездачите можеха да изглеждат и лоши през очите на обикновените... хора, преди всичко. Някои просто им завиждаха - Преди всичко ездачите са родени в земите на драконите. И съвсем не е наложително да имат дори и дракон. Някои дори не са виждали такъв през живота си, въпреки че живеят в Драконовоно царство. Една странна черта... или много... в характера им обаче ги отличава от другите. Ездачите са си ездачи... Чалнат народ... Така казват някои други народи. И дори да се опиташ да се правиш на ездач... нещо ще ти липсва. Нещо, което получават живеейки там... Странни са. И единствено народа Тир`ре високо в планините се доближава до тях.

-Сигурно.Никога не съм живяла сред такива.Какво ще кажеш да тръгваме.Времето позволява.А и можем да си пооворим за други неща ако искаш.Впоследно време все сме нарегнати.
Та стана и се протегна.Погледна през прозореца и видя че времето е спокойно и тихо.Идеялно за път,но ако нейната спътничка искаше да си почине можеше и да поспрат за още малко.

- Нищо против - тя също се загледа внимателно навън, искаше сякаш да намери признаци на някаква опасност във времето, но го одобри. Зимните демони бяха спряли бурята... с причина, може би. - Да, по-добре да вървим, преди бурята да започне отново.

Вървяха в дълбокия сняг към пътя си.Тишината продължаваше да вилнее над бедните земи.Създаваше усещането че е поробила всичко живо-земя и въздох.Множество звезди блестяха над тях като изгубилите се светулки или можеби като малки пиленца пръснати навсякъде.А луната...тя беше тяхната майка.Пазеща ги и бдяща над тях.Небето техния дом нямаше и едно облаче,което да зокрие тази поразителна гледка.Ето това си извисяваше над главите на момичетата.

Тя за миг се спря, когато усети как от никъде запада лекият сняг. Но почти не му обърна внимание, след като прецени, че няма да засили повече от това. В тази нощ нещо се беше случило и... зимните демони нямаха правото да провалят картината на луната и звездите точно сега!
- Нещо се е променило. Ново зло... Животните са се изпокрили... Черният господар май не си поплюва.

-Че как!Няма да е зле да го спрем колкото можем.Отдавна не съм се била и скоро може и да забравя как става това.Но си мидля и нещо друго.Не ти ли се струва,че никой не ни е нападал от дълго време?

- Да, така е... но пък и не е задължително да има на всяка крачка по един натрапник - нищо чудно и да бяха защитени територии... или пък обилно заснежени... или пък просто който и да е там да беше решил да не си губи времето с глупави момиченца. - Ако можехме да го спрем това зло досега... цена нямаше да имаме... всичко с времето си, казват робите...

-Мххх...
Двете си продължиха пътя към наближаващия изгрев.

- Толкова бързо ли стана утро... - и снегът заблестя, но нямаше никакво намерение да се стопи, естествено - Май вървим много бавно, щом не сме наближили още нищо...

-Сигурно.Дали вървим и по правилния път?-размишляваше на глас.

- Вднешно време дори и по слънцето не можеш да се ориентираш - а тя нито знаеше посоките, нито можеше да чете карта... Изобщо, пълна загубенячка в другия смисъл на думата. - Ако някой мине насам може и да го питаме... Ако не, все някъде тук ще да има някое селце или градче.

-Права си...Защо не пробваме като попитаме някого?
-Но тук няма жива душа...
-Добре тогава.Ще си направим компас.Трябва ни малко метал,стъкло и слънце...
Тя изкара от джоба си нещо подобно и го сглоби.
-А сега какво?
-Нищо.Ще чакаме да се магнетизира.

- Ама то няма слънце! - огледа се момичето в безкрайното сиво снежно небе. После поклати глава и се загледа в причудливото... нещо... Това вече нямаше да го разбере дори и да се опитваше... - Как се работи с него?

-Ами...той е навигационен инструмент за определяне на посоките на света.Състои се от свободно въртяща се магнитна стрелка, която се ориентира в посока север-юг под влияние на земното магнитно поле.Единия край сочи север,ь другия юг.При някои компаси стрелсата се намира в течност.Като целта на тази течност е да успокоява стрелката.В общи линии е това.Нашият е много по прост заради ситуацията,но има много видове...
Замисли се момичето.
-Като идем при ездачите ще ти намеря книга за компасите.

- Струва ми се сложно - и дано да не се окажеше от онези страшните дебели книги, които още щом видеше отбягваше. О, онзи ездач имаше много такива, но се беше съобразявал да й дава по-мъничките - Значи ние трябва да вървим... на север! Знам само, че е на север...

-Да на север.И не е толкова сложно.Само трябва да го научиш.-усмихна и се и трънаха напед.Към близкия север.

- Може и да се опитам... ако не ме домързи - каза си след малко и нарами лъка... Каквато си беше, малко вероятно й се струваше да не я мързи. Все пак беше само човек, а хората обичаха спокойния живот... Освен някои, но тя не беше от тях... Така я бяха отгледали - Чувала съм, че момичетата не си служат добре с компаси...