Безкрайна свобода

-Когато му дойде вемето.Дали въте се наприказваха?
Зачудисе докато му помагаше.Любопиството което се беше появило наскоро я кааше да се държи странно.

- Обикновено Саку не държи на дълги разговори. Още повече че сега не му е времето... Ездачите се чувстват застрашени от злото. - да, затова и вече нямаше новаци наоколо... Само опитни ездачи вече обикаляха границите, за по-голяма сигурност. Показателно, че имаха все повече и повече проблеми. - Можем да погледнем? Драконе?
"Казва да му оставите още минутка две на разположение"

-Е в какво сте се забъркали?Ако можем да ви помогнем с нещо?

- Не е нужно да се бъркате... Бием се срещу Тъмни Господари от векове... Такава е съдбата на този свят. Злото иска да го покори, а ние държим на светлината... - драконът прибра крилата си след последната упорита висулка и се оттегли да пие вода и може би да половува. - Не само ние, разбира се.

-Ами...
Винаги задаваше въпроси.Сякаш те намаха край.
-Но...
Беше по-точният въпрос.Във всичко каквото се случваше дори и в най-дебното имаше една сричка която бе много важна-"но".

Той се облегна на стената и се усмихна, време беше за малко почивка... ама той винаги си почиваше... Както и да е...
- Битката засяга целият ни свят... Рано или късно ще свърши, защото имаме надежда вече... Нещата са много, много объркани...
"Той е готов" отбеляза отдалеч дракона с рев, макар че нормален човек нямаше да разчете в този рев думи.
- Саку няма повече работа тук, можем да влезем

-Честно-ти си странен.Как ли е приключил разговора?-расъждаваше на глас.

- Всички сме странни - говореше вероятно за ездачите, в известен смисъл беше прав. Отлепи се от стената когато чу вратата да се отваря. Русокосият пак навличаше дебелото си палто, от обикновено слаб младеж се превръщаше в двоен.
- Старче, къде отиде дракона? - усмихна се, когато ги видя.
- Да ловува, това ще те забави ли?
- За жалост, ще се наложи да го извикам...

Таня го изледа с преценяващ поглед.Сякаш го изпитваше и той нетрябваше да бърка стоейки близо до него вперила поглед в очите му.

- Можеш да останеш за още чаша чай?
- Костите ти ще бъдат погребани твърде рано, ако направиш още един чай днес. Стой си спокойно.... Госпожице, изглежда момичето ще ви следва за неопределено време. Дано не ви досажда много. - не изглеждаше, че е викнал дракона си, но кой знае. Драконът и човекът имаха специална връзка, можеха да си говорят от растояние

-Ти си по-странен дори и от чичкото.
Говореше детински но искренно.
-Надявам се да не си и казал истината по най-лошия начин момченце иначе...
Заплаши го тя вдигнала юмрук.
-...ще се разправяш с мен.-довърши.

- Зависи от това какво смятате за "най-лошия начин" - обикновено повече изнервяше хората с постоянната си усмивка, но днес нямаше такова намерение. - С радост ще ви дам да ме набиете, ако съм сгрешил.
Обърна се и към доктора, сякаш очакваше одобрение, но може би не беше това причината.
- Странно, мислех, че е странен, защото е скелет, пък аз съм бил по-странен от него.. Сигурно съм призрак

-Гооря в преносен смисъл-на в буквалния.
Заговори цялата почервеняла и вперила поглед в тавана.

- Знам, извинявай - кимна той после се огледа за дракона си. - Ако ще минавате по границата внимавайте, ако се натъкнете на черни стъпки в снега... Това същество е омагьосан ездач... и е доста опасничък, по-добре да не ви се изпречва на пътя.
- И все пак...
- Осан(Старче), това вече беше прекалено! - прекъсна го ездача, преди доктора да напомни за себе си и чашите чай.

-Ние не сме слабачки!Ако стане неща ще успеем да се защитим.Ако е нужно и кръв ще леем!
Заговори пламенно и гордо.Накрая дори се изсмя.
-Може накрая и вие да имате нужда от нас...така де...лъкът има друг собственик.

- Да, вече... - усмихна се отново той, малко по-спокойно забелязвайки крилата на дракона, който се връщаше с плячка, не бе стигнал далеч, но беше си хванал нещо. - Но за жалост границите са дълги, няма да може да защитите всички, ако се наложи да молим вас... Още повече, че шеф-съученика никак няма да му хареса, представям си физиономията му.

-Защо си мислиш така? Да не иждаш бъдещето че да се радваш така иронично.Има много като мен.Друг е въпроса...-та не си довърши мисълта.
злезе отново навън бързешката и си навя в снега ръката.
Противниците ти наближават насам.-изпъшкаи този път се строполи на снега.

- Не аз виждам бъдещето, но един от колегите ми - да. - той обърна внимание на предупреждението й с усмивка, като помаха на дракона и с няколко странни движения му обясни да разгледа или да бъде готов. Сам просто се поизправи и огледа иначе пустото бяло поле. Нямаше никакво оръжие..
- Старче, ако са твърде много, повикай малкия отряд от юг. Кажи им да са на щрек, ако се наложи.
- Идеално. Ще предупредя и Лави...

-И последен въпрос.Какво се разбахте?
Попита го излежавайки се в снега.
-И онзи твой приятел ли ще идва-красивия?

- Разбрахме се... - замисли се за момент сякаш преценяваше думите си за пръв път откакто се беше появил - Е, във всеки случай не е толкова зле...
То само щеше да си проличи, определено... може би?
- И да, ако успее, разбира се. Лави и Копърхед са бързи, зависи обаче колко далеч е стигнал. Ако опасността го загрозява ще се върне, защото повече хора е по-добре от един на бойното поле.

Таня се изправи и отиде до него.Удари му силна плесница и го хвана за ухото
-Нали каза че си я разтроил!А?Глупав...Дори не ти знам името че да го кажа!
Ядосваше се все повече и повече като глупав тинейджър.Накрая Заговори в ухото му тихо:
-Гледай да не умиаш.Ти си специален за някого...
И отново му издърпа силно ухото.

- Общо взето за още двадесет и шестима като мен, не е нужно да се притесняваш толкова - измърмори след като се "освободи" и отново нави ръкави, които всъщност му бяха доста дълги, както обикновено. В сравнение с останалите ездачи той беше малко по-нисък, пък и затова не си личеше много, че спада към онази странна групичка в двореца.
"Малко са. Аз, ти и още малцина можем да ги свалим" дракона се беше върнал без плячката си, за която жалеше, поне според изражението.
- Иди захапи глупавия инатлив кон на Лави и заедно с него го довлечи тук... Само той ще ме плаши, да бе...

-А после казвал че не е странен.-заговори на себе си.
Обърна се къгом и влезе в жилището.Нля си чай и се настани до Вейли
-Как мина?-попиа почти нехайно.

ПП: Надявам се да е съм объркала името ^_^

- Мина.. добре... - тихо отговори тя след малко, след като се "върна" от мислите си. Вероятно, както обикновено този й беше дал мноооого теми за размисъл, но този път вероятно в друга насока... Доста по-нова насока. Още държеше онази чаша чай, която докторът й беше дал от самото начало. - Както винаги той е правият, разбира се.

Не си, не си^^

-А какво си говорехе ако не е тайна?Да не те е отрязъл?Ако е така...-Танчето се закани с жестове.