Безкрайна свобода

- Ами... не зависи от нас дали Генералите ще ви одобрят, за жалост. На нас не ни тежи да ви заведем при тях, а от там нататък... зависи от вас, предполагам... - чернокосият повдигна рамене, после се разтрепери, целия мокър и си поръча нещо сгряващо.
"Само ме тревожи... ти на колко си?" подметна другия към Вейли, а тя се намръщи.
- На петнайсет, защо?
- О, пълнолетна! Чудесно, значи няма проблем... Та... Предполагам, че ще ви приемат, защото напоследък много искат подобни места.

-Е това улеснява много работата ни.Кога ще ни заведете при вашите шефове?-заинтригува се Таня докато другите тприма обсъждаха генералите.-Защото като гледам пииждащите от вашия вид...-и посочи горния етаж на таверната.-Май си имате доста работа тука,каквато и да е тя.

- Ще помислим по въпроса, няма да е много трудно - за миг явно се поколеба при кои точно шефове трябва да ги заведе. Макар че бързо явно стигна до решение - Сто процента ще стигнете при регент Хавок за нула време. Кога ви е удобно да тръгвате, за да видим как да организираме нещата?
- Защо пък при регента? - зяпна го русокоската напълно объркана.
- Ми, защот ни е един от четирите генерала... Четирите генерала са нашите регенти и така нататък. Споко де, не ме гледай така, той не яде хора.

-Сигурно трябва да се чувстваме поласкани за това ,че ни водите при регента.А що се отнася това кога да тръгваме за нас предполагам ще е от без значение.-промълви Таня.Тя погледна към Вейли и се сети нещо.-А ти докаде стигна с четенето?

- О, ъ... С четенето ли? - тя се поколеба, още повече като видя, че на чернокосия ездач тези номера са му ясни, обачи се опита да го прикрие и то доста добре - Върви добре.
"Аз ти предлагам да започнеш с четенето на нещо по-интересно, за да не вземеш да намразиш книгите, ако това не ти се чете" мълчаливеца не се месеше много, но май като по-разумен от двамата имаше да помисли маалко повече.
- Ами...

-Да но интересните работи може да не и са отпалза.По-добре е суха материя,но поне в бъдеще ще е полезна.
Заспори момичето.

"Зависи какво имаме предвид под думата интересно" спокойно продължи синекосия. "А сухата материя трябва да има достатъчно практика, за да бъде научена както трябва. Например за да научиш законите на летенето с дракон, трябва да практикуваш едновременно с това, за да ти стане ясно"
- Не мисля, че за всичко може да има практически... занимавки...
"Зависи от това, къде учиш и с кого... Но, е, ти сама си решаваш дали ще се опиташ да се потрудиш и сама с книгата"

Таня го изледа изкъсо.Как така разговора стигна до законите на летенето с дракон?Тези мисли изчезнаха от главата й както и си бяха дошли.Сега по-вълнуващото беше,че напреднаха към това,кеота искаха.И то беше една грандиозна крачка.Погледна ездачите на дракони с благодарност,а също и Вейли.Усмихна им се като истински се радваше.С помоща на ездачите те двете щяха да постигнат това,което се опитваха от много дълго време насам.

Ездачите си бяха подобрили настроението и сега бяха готови да отговорят на всички въпроси, ако беше нужно, но не беше. Затова единият се облегна назад на стола си и въздъхна.
- Ако сте изморени можете да си починете. Ние мислим да вдигжнем наздравица по традиция и да подготвим някои неща за утре по задължение. Можете да останете и с нас, естествено.

-Хммм...
Таня ги спогледа накриво.Но тоа не и попречи да им е благодарна за това,че им помагат.Усмихна им се и се изправи.
-Е добе тогава.Аз ще ви оставям.Лека нощ Вейли.И на вас ездачи.Ще се видим на сутринта.
След това се качи горе и си легна да поспи малко до идващата сутрин.

Те най-вероятно изобщо не спяха, поне това можеше да е сигурно. Или ако го правеха, то изобщо не се знаеше кога, за Вейли си остана пълна тъмнина. Намери се накрая да спи на мястото си, като върху нея беше метнато едно от черните зимни палта на ездачите, които ги нямаше. Сутринта бе празно и студено долу, сякаш никога не бе имало никой. Тя се стресна от трясъка от тежки стъпки навън, който бързо отмина. Трябваше да си се качи още вчера горе, поне не се очертаваше да настине, дрехата си я биваше

Стоейки горе Таня сънуваше миналото си,което и беше трудно да го напусне.Затова и често си имаше кошмари.Можеби и това пречеше в последно време да се бие или да прави каквото и да е било.Всичко се объркваше.Но вмомента това тетрябваше да я затормозява.

- О, вие сте будна? - не беше забелязала странника до стълбите за нагоре, но нямаше нужда. Тук всички бяха странни, а сигурно и тя в очите на другите. Мъжът бе един от жителите на селцето, вероятно, с дълга черна брада, но почти без коса. Очите му бяха изморени и все пак искрящи... всъщност, май го боляха, ако се съдеше по това колко бяха зачервени. - Споменала сте, че разменяте ездачески лък за обикновен. Мога ли да го погледна? Аз съм съдържателят на ездаческия склад.
- О, няма проблем - тя се обърна към оръжето до себе си и го даде на мъжа, който го изпусна още преди да го е огледал. Тя се начумери, сигурно беше пил... не, не беше това. Ръката му се разтрепери, после изкочи навън, викайки нещо на драконски. Сигурно беше... пил.

Странни птици съществуваха в последно време.Всички те различни.Толкова далечни и същевременно-близки.Крясъците на мъжа утекнаха в коридора и предизвикаха всеобщо смущение.Какво ли беше предизвикал този хаус?Нищо чудно да се е случило нещо неочаквано.Таня се изправи от летлото и отиде до прозореца.Погледна небето и се замисли.Войната,коато се водеше дълти тодини сигурно щеше да унищожи и това място.
Момичето видя падаща звезда.
-Хайде Таня пожелаш си нещо.-заговори сама на себе си.
Но вместо да си пожелае нещо се усмихна иронично за това,че не е като преди.Отново се настани в топлото легло,мислейки за белезите,които никога нямаше да изчезнат.

- Ти ли разменяш ездачески лък? - тя тъкмо отново беше се успала на тезгяха, когато вратата се отвори и недоспалия Анату, ездачът, който им беше обещал да ги води, се появи с първите лъчи - Разбирам те... опасно оръжие е Драконският зъб. О, извинявай.. и без това трябва да ставаш, скоро тръгваме.
- Толкова рано?
- Мда, едва ли ще искате да се качите на дракони, нали? Затова е по-добре да се тръгва от рано. Пък и трябва да си избереш оръжие, нали? По-добре повикай приятелката си и се приготвяйте.