Легенда и мит

Кимбли имаше задачата да намери стара гробница, която, както се твърдеше, беше някъде тук, някъде в това царство. Е, все още едва навлизаха в тези древни земи на гори... но все пак имаха шанса да изследват нещата обстойно... Тревожеше се за бледото лице на придружителката си... но просто нямаше да я води така повече през земите... Да, по-добре...

Тя стисна ръката му и се усмихна.
- Колко интересно, страшно се вълнувам дали ще открием нещо! - умело прикриваше това, че не се чувстваше много добре, но скоро щеше да се съвземе...

- Първо трябва да се погрижим за подслон. Тичам бързо, но е по-добре да внимаваме с търсенето... ще напредваме внимателно. Кентаврите не са добре настроени към нас, ездачите... Нищо, че са в съюза. - той й се усмихна, сам си вадеше извод, че не е добре хората да пътуват дълго с него и дарбата му... още отпреди просто го знаеше. - Първо ще отседнем някъде... и ще разгледам там документите.

Щом й светна пред очите, тя отново се усмихна, а бузите й придобиха ален цвят. Точно както трябваше... Целуна го по ръката, както я държеше и го задърпа напред.

Усмихна се вече по-спокойно и се отказа наум напълно от удобния и бърз превоз, поне засега. Дано си намериха убежище за днес, за да не спяха навън, на студа... тя просто не го заслужаваше.

Наблизо имаше нещо като изоставена малка колибка, която беше с разбита врата, а вътре със слама и мръсни дюшеци. Покривът бе от палмови листа, а наоколо си беше вече малко словещо, защото се стъмняваше.

- Хм... не вярвам някой да си дойде вкъщи. Ще пренощуваме тук, само за да се пазим от виелиците. - дано имаше какво да запалят, за да се стоплят.

Влязоха вътре и Изабела се сгуши в единия край на дървените стени, щом огледа и видя, че само мръсните дюшеи са вътре и нищо свястно за горене.
- Мисля, че ще е добре да намерим дърва - изправи се рядко и излезе, за да потърси.

- Не се отдалечявай много - той провери как са с провизиите. За тази вечер имаше какво да ядат, но пък утре трябваше все пак да се погрижи за прехраната. Ако нямаше дивеч, трябваше да потърси някакви корени или стари плодове... това не беше толкова трудно...

След малко се върна с няколко дръвчета и ги остави на земята. След това ззаоали огън, макар и трудно и се сгуши до блондина.

- Можеше да оставиш и на мен - усмихна й се и нагоди записките и документите към светлината, за да ги прегледа още веднъж. Изглеждаше разтревожен...

- Има ли нещо, Кимбли? - изправи се леко и го погледна. Изглеждаше й разтревожен.

- Около задачата ни тънат много неразрешени загадки и митове. Вече се чудя откъде да започнем търсенето... повечето извори, от които черпим информация, са загадки, които могат да се тълкуват така... но и иначе... струва ми се, че тази мисия е за няко по-запознат с историческите песни и обичаи... като Муртаг, който е учил това...

- Е, ше се откажем ли след този проблем? - тихо попита и го погледна.

- Вече поех мисията. Ако трябваше да се отказвам, трябваше да го направя още тогава. Просто се чудех... някои от нещата тук звучат доста сериозно... страх ме еда не са сбъркали с тълкуването на гатанките, които отвеждат до нещото, което търсим. - особено в земите на кентаврите... никак нямаше да е пирятно...

Тя прехапа устни.
- ще се СПРАВИМ заедно! - погледна към картата и замислено зашочна да разсъждава.

- Знам, че е така... все пак сме партньори! - усмихна й се малко по-уверено и остави написаното с по-ситни букви, защото се четеше трудно. Друг път пак щеше да прегледа откъсите, които даваха информация за нещото, което се търсеше.

Тя усмихнато го целуна и пак се сгуши в него. Косите й се разпиляха около него, а тя затвори очи.

- Утре сигурно ще ставаме рано, за да хванем изгрева. Ще ни е по-топло. Сега, май си права... да поспим - плаща, който носеше към униформата си и не беше задължиелен, тук му служеше за добро одеяло по принцип... винаги трябваше човек да взима мерки.

- Добре, лека нощ.- тя се отдръпна от него и легна с погнеса на един от дюшеците и затвори очи. Косите й отново се рапръснаха по тялото й, а тя самата нямаше нужда от одеало в момента, защото огъня все още гореше.

Усмихнато я проследи, после си намери малка ниша до камината, хем да я наблюдава, за да не изгасне, хем и на него да му е по-топло... Загадки, митове... никога не беше бил добър в тези неща... той беше учил за пратеник, тоест човек, който разнася писма. Такава беше неговата специалност... Но нямаше да се оплаква... Щеше да даде всичко от себе си, за да разбули тайните, които му бяха поверили...

Тя заспа.

Сутринта дойде чиста и красива... и студена при това. Той се събуди доста преди нея и излезе да набере няколко зимни плода, които беше видял на идване. После отново стъкми огъня. Тези плодове трябваше първо да се опекът, за да станат после за ядене. Когато и това стана, слава богу, прилично добре, най-сетне приседна до нея да я събуди.

- Ммм..-отвори леко очи и го погледна. Черните й коси бяха разпилени в краищата, а тя вече се бе постоплила. Вечерта бе измръзвала.

Той я зави със същото наметало, под което бе спал, само, за да я остави да се събуди на топло и приятно. Не беше се разгорял огънят.
- Хайде, спътничке... време е за една хубава, обилна закуска.