Легенда и мит

Тя го придърпа към себе си, гушкайки го, за да се стопли по бързо, а и той също.
- Добро утро. Имах кошмари... Гушни ме. - тихо каза, със затворени очи.

- Съжалявам, че си сънувала такива неприятни неща - мило й подшушна и я прегърна с усмивка. Сега щеше да се стопли, да хапне... и може би да забрави за нощните страхове.

Тя се усмихна мило. Погали го и прекара пръсти през косата му.
- Аз много се раджам, че сега си тук.

- А аз се радвам, че се съгласи да дойдеш още, когато ти го предложих в двореца. Вече ти казах а това, нали? Май да.

Сложи ръка на едната му страна и впи сините си очи в неговите.
- Ти си най-важния човек в живота ми. Можеше да не съм жива сега, нали помниш... - докосна устните му със своите, а след това леко ги захапа, желаеййки да усети леките тръпчици побиващи по тялото му.

Отвърна й замислено... дали наситина придаваше толкова голямо значение на това, което беше решил да направи за нея... той не беше от важните хора, защото в повечето случаи беше безразсъден... е, поне можеше да се грижи за нежните същества.
- Сигурен съм, че момиче като теб щеше да оцелее, ако го пожелаеше

Сведе глава и я допря до гърдите му. Почувства се таака, сякаш скоро щеше да я захвърли като парцал, използван парцал, но тя пак щеше да му бъде благодарна, защото той я бе спасил...

За момента изглежда изобщо нямаше такива намерения. Той й беше предложил правото на избор да остане или в крайна сметка да тръгне с него... а сега изглежда това го... устройваше? Просто я прегърна отново и се усмихна.
- Огладня ли вече?

- Амми... малко. - засрамено каза и прехапа устни.

Целуна я по главата и после си кимна, когато хвърли поглед на каквото печеше там.
- Тогава сега ездачът ще те нахрани... с каквото е намерил.

Тя кимна сънено.
- Добре. - не беше вече претенциозна относно храната...

Усмихнато открадна друга целувка от спътницата си, поне дано имаше някакви минимални умения за готвене, за да не я отровеше...
- Избери си... Печени ябълки или печен титос?

- Печен титос? Какво е това? - попита, щом се повдигна и седна, усмихвайки м,у се весело.

- Тези плодове ги има само по тези земи... не са особено интересни, поне за пътешествениците, защото създават много ядове... - той вдигна едно от клончетата, които използваше за шиш. Плодът беше продълговат, приличаше може би на чушка... но май с доста повече месо в него. - Ако не се изпекат, са кисели... а после доста засищат.

- Аха... вече искам такова, взучи много вкусно!

- О... ами аз не съм толкова сигурен, но... опитай все пак... - подаде й несигурно клона, на който беше забол плода. Дано... наистина й беше толкова вкусно, колкото си мислеше, че ще е...

щом го отхапа, лицето й порозовя, а тя се насилид а го преглътне.
-0 Кисело, кисело, кисело!

- Още не се е опекло? Съжалявам тогава - мислеше, че е готово, но колко ли готвач беше наистина... само месо можеше да си пече, явно... - Пий от това, за да ти мине. - подаде й после манерката със сладка вода.

Тя пийна от водата, а след това се засмя и потърка бузките си. Щом се опекоха, тя си взе едно и кимна.
- Вкусно! - веднага каза, а лицето й сякаш грейна радостно.

- Слава богу, че поне това е добро - ухили се вече по-спокойно и отхапа от другия вече готов плод. - "Цветята, като килим от прокълнато червено, като едно се разпръсват и летят из въздуха. Скръбта и тъгата са родени там, от тъмнината, която се стеле долу."
Това е първата ни загадка, партньорке... явно ще трябва да търсим долина, изпъстрена сн червени цветя, за да пристъпим към каквото търсим.

- М! Добре, това ще е лесно. - каза тя, макар че нямаше някакви особени познания за цветята. След това си хапна още едно и го целуна по бузката.

- През зимата няма особено много цветя. Това е единственото притеснително в цялата тази работа. О, и да... ще те предупредя още веднъж - кентаврите не обичат особено другите раси. Те се страхуват от някои, а други може и да ни мразят, нас... Със сигурност ще ни гледат злобно, ако минем през селата им - да... дори баровете като за него тук не бяха... като за него...

- О...Е, значи ако не ни изядат ще имаме късмет? - засмяно попита и се изправи.

- Така мисля... за жалост няма да получим дори и храна от тях, това е лошото за пътешественика. Ти искаш ли да се пробваш в двубой?

- Искам, разбира се! Ама че въпрос... - каза засрамено, но нямаше меч...