Легенда и мит

Ухили се иго пипна.
- Еха... много е красив.

- Може би и ще можем да го задържим... но пък п-добре не. Сега изглежда ще трябва да почакаме и да се надяваме на чудо. Седни някъде да си починеш. - камъкът наистина си го биваше. Много скъпоценности беше виждал, но рядко толкова внимателно издокарани...

Т послушно седна и се облегна на един камък. Ех, хубав стартр на деня.

Не знаеше как точно ще разберат, че са открили нещо... Беше казано да се почака до вечерта... дали беше възможно да постигнат нещо през зимата... кой знае... може и да се наложеше да преспят тук в крайна сметка.
- Сега вече огладня ли?

- Малко - кимна тя, докато все още се взираше в диаманта.

- Можеш да хапнеш от тези плодове... като боровинки са. Ей сега ще ги извадя от чантата напълно, само че много цапат.

Щом й даде, тя си хапна, но и цялата се охлепа Пръсти, уста, дори нос бяха в лилаво.

Засмя й се, но нямаше как друго яче. Целуна я, когато свърши, нищо, че и той щеше да се изцапа така... просто щяха да са си квит.
- Засищат ли?

- Да. - кимна и се захили - А, нацапан си!

- И ти също, красавице... така че сме си и двамата на едно ниво! Нямаме вода в момента, предполагам трябва да се върнем чак при снега.

- М, е ти ли се струва, че наоколо има вода? Еха, ако намерим водопад ще е чудесно!- каза и си представи красотата.

- Водопад сред руините на стар град... Ангелските градове отвъд морето биват построявани върху огромни реки... и точно на самия ръб, където водата се излива надолу във водопад... Ако си права, то този град е бил построен по такъв образец.

- Хайде да търсим!- стана и хукна напред, откъдето й се чуваше течене на вода. Не след дълго и видя онова, което очакваше. В далечината имаше водопад. -Има! Хайде там! - посочи го и хукна надолу по стръмната скаала. Разбира се загуби равновесие и полетя надолу.

В такива случаи се радваше, че можеше да бъде и изключително бърз, успя да я настигне за части от секундата.
- Внимателно, надолу са и хлъзгави камъните! Не ме плаши... Наслаждавай се на водопада внимателно.

Вкопчи се в него и закима изплашено.
- Б-благодаря.

- Няма нищо. Просто внимавай - той се огледа, след като я прегърна по-здраво. Щеше да стане малко сложно, но някак си щяха да се доберат по-близо...

И щом успяха и тя се успокои, чернокоската се опъна хубавичко, свали горнището, а след твоа и долнището си и гола се потопи вхъв водата. Тялото й бе доста красиво наблюдавано във водата, която го обливаше в момента. Загреба с шепи, а след това ги изля на раменете си. Ммммм, приятно!

- Не ти ли е студено? - тук можеха да изчакат до веречта, за да видят какво можеше да се получи с камъка. Да, сега беше напълно подходящо да се забавляват с почивка... дали по-голям мързел или не... И все пак, след като беше водопад...

- Не. - въздъхна и викна. Цопна се във водата като дете и зпаочна да прави бълбукчета. Добре й дойде тази почивка, макар че не бе сигурна за Кимбли. Потопи се изцяло и се загледа в камъка до сбе си, съвсем забравяйки че трбва да диша.

Е, щом водата не беше студена, чудесно. Можеше и той да се пробва после. Защо пък не... Имаше още доста време до нощта.

Тя си стоеше..


Към него доплува една красива сирена. Беше с дълги руси коси, дълбоки зелени очи и достатъчно големи, не грозни, гърди. Щом запя, тя знаееше, ч еще накара той да се влюби в нея, да загуби разума си и да пожелае да я обладае... Музиката й действаше на всеки, както на ездачи и магьосници, така и на обикновени хора и моряци.




Изабела не чуваше нищо, просто защото не можеше да се покаже над водата.

Объркано очакваше да изплува... ами някой друг във всеки случай... затова за няколко минути я гледаше като някакъв дърт козел и се чудеше какво става, после й се усмихна.
- Пеете хубаво.

Сирената се приближи повече. седна в скута му и започна да го гали, продължавйки да пее. Знаеше, че още малко и щеше да бъде омагьосан и изпаднал в клетката на желанието и любовта. Пееше ли пееше и знаеше, че той щеше да изключи съвсем за онова във водата, както и стана скоро.

Е, той беше и от хората, които нямаха против да бъдат омагьосани, стига да беше от приемливо същество... иначе можеше и да си помисли, след като го пуснеха. Нямаше шанс...

Когато тя излезе от водата, имаше крака. Но гласът й бе все така омагьосващ. Красива.... бе страшно красива и много скоро, когато забеляза че е съвсем хлътнал по нея, тя впи устните си в неговите.


Другото девойчеи без това се бе задушило вече. Но Блонди нямаше как да знае, тъй като вече го бяха омагьосали