Легенда и мит

Явно така ставаше, като отиваха някъде си просто ей така... Той беше очаквал да има нещо, но така и вече не знаеше, че го е очаквал... И защо изобщо стискаше диаманта още в ръката си... Ако беше дал достъп на другите до душата си, те можеше и да помогнат, но...

О, едва ли можеше да мисли за това СЕГА. Дамата в скута му добре се бе постарала да го възбуди и сега внимателно разсъбличаше красивия блондин. Бедрата й докоснаха члена му, а тя тихо изстена от удоволствието да чува гласа му.



Погледът й се замъгли, а тя просто се отпусна и затвори очи, за да не вижда нищо;

Добре... добре... нямаше да има нищо против, щом тя се връзваше на думите му... или пък е, не че това я интересуваше особено, предполагаше... той обичаше много да говори така или иначе. Пък и не се свенеше да отвръща на ласки.

Махна блузата му и свали долните му панталони. СЛЕд това просто седна в скута му и усети как девствеността й бива убита, а тя се превръща в жена, усетила болката и удоволствието. Извика, ала не силно и започна а се движи върху него. Устните й целуваха и хапеха неговите, а ръцете й силно бяха стиснали раменете му.



Чернокосата някакси успя да се измъкне и поеме въздух, вероятно от това, че сирената вече бе загубила част от себе си... Невиждайки добре, тя потърка очите си.

Чудесно... чудесно... харесваше му решителността на тази... въпреки, че не знаеше коя е... хайде, нямаше значение, почти никога не знаеше с кого си има работа...

Много скоро тя свърши, ала с недоволство установи, че той не бе. Не бе! Намръщи се леко и се отдръпна от его. Вече бе взела каквото й трябваше.



Чернокоската ги наблюдаваше като трясната с парцал. НАмръщи се, а щом русалката изчез а във водата, Изабела ядно погледна към диаманта.

Постоя малко като кукла на конци... понеже не се осъзнаваше къде е... после се начумери. Добре де, това беше странно... и все пак изобщо не каквото очакваше той, само сега щеше да е разочарован и нещастен... После всичко му се стовари отгоре и се сепна все едно някой го заплашваше с нож.

Голата чернокоса излезе от водата и го погледна. В очите й се четеше болка, яд и всичко, което можеше да изпиташ, щом видиш човека, в който ... си влюбен, с друг/а мъж/жена.

Гледаше я няколко минути като диво животно, просто защото още му минаваше през главата каквото беше нуждо да забрави за момента... После бавно вдигна ръце и зарови пръсти в косите си, стискайки, все едно щеше със скалпа да ги махне от главата си. Господи... господи... сви се назад и остана там.

Сякаш той не го бе искал... Бе гол, възбуден, изнервен и... и тя просто смекчи хладния поглед и се приближи към него. Седна в скута му, непозволявайки да навлезе в нея и хвана лицет му, погалвайки главата му.
- Добре ли си?

- Мразя да се чувствам използван - понякога го позволяваше сам... но когато беше с всичкия си и знаеше защо го прави... да, може да му харесваше, докато беше омаян, просто понякога всичко се връщаше след това... е, винаги...

Опита се да разбере цялата ситуация, макар да й бе неприятно, че го бе видяла... След това го прегърна и отпусна глава на раменете му.
- Спокойно, спокойно. Тази русалка ще си го получи. - нежно погали гърба му с цел да го акара да забрави.

- Но тя едва ли ще се появи някога повече... точно поради такива закани - поне не беше чувал някоя русалка от този тип да се връща обратно доброволно, като имаше още толкова риби в морето.

Прегърна го още по - силно, макар да се плъзгаше, защото тялото й бе мокро. Погали главата му нежно и се усмихна.
- Няма значение, не е задължително да бъде от нас! - погледна към потреперващото му тяло. Дори не го бе задоволила, а го бе използвала само, за да изгуби девствеността си. Намръщи се недоволно. - Откачена русалка!

Премълчаси коментара от типа "всички са такива", просто защото обикновено расата му никак не се харесваше с русалките, откакто царицата им беше им срутила стените на дворците...
- Русалки... - това беше още по-лошо... техните способности не му се нравеха.

- Привечер трябва да очакваме диамантът да ни покаже пътя. - каза след малко, като върна мислите си на това защо изобщо бяха слизали тук и дали нямаше нещо общо със задачата, въпреки всичко... имаше толкова неразгадани неща по това...

Кимна и бързо се облече, сядайки далеч от него.

Неговите дрехи не бяха далеч, така че скоро се облече набързо, както обикновено винаги ставаше и си се сви в ъгълчето, после погледна и диаманта. Е... по-добре от сукубус, но... стресна се, когато камъчето засия в ръцете му и всичко наоколо се обля в странна синкава светлина.

Тя се бе свила на кълбо, прегърнала пак коленете си, свеяла глава там, със затворени очи. Чувстваше се странно и предпочитеше да си мълчи докато тръгнат.

Значи всичко се връзваше. Камъчето само полетя от ръката му и стана като малка звездичка, която май имаше за цел да отиде там, където й бе мястото от самото начало.
- Да вървим - подкани я, за да й привлече вниманието, докато внимаваше да не изпусне звездата от поглед.

Тя се изправи мълчаливо и само се усмихна на звездата, след това тръгна след него. Като вървеше точно зад Кимбли.

Преведе ги по почти равен отдавна построен път, изглежда, през руините... после заслизаха надолу... и пак надолу... наляво, надясно... скоро Кимбли изгуби ориентацията си и стисна копието по-силно... озоваха се и в снега, в тунел под снега... значи беше прав, че по-голямата част от града е под земята...
Долу беше сухо, леко зловещо и тъмно, само звездата изпускаше светлината... тук стана по-бърза... наложи се да следят само дирята от светлината й, докато не видяха как сякаш се разби в някаква стена в края на огромната пещера.

Което стресна Изабелла и тя се спря, подскачайки леко. Край, това беше, сега как щяха да се върнат - не знаееше! Стисна силно панталоните си и сведе глава.

- Ела - той хвана ръката й, за да не я изгуби в мрака и опипа тъмната земя пред себе си с копието, после бавно продължи по пътя, оставен им от светлината на диаманта.