Легенда и мит

Тя леко стисна ръката му и продължи мълчаливо.

Камъкът светеше, поставен сякаш от човешка ръка в средата на една стауя. Млада девойка, която сякаш държеше сега светлината в ръцете си. Интересно произведение, но на Кимбли тези неща не му бяха особено интересни... затова затърси начин да повлияе с нещо на статуята или пък да намери около нея таен път... каквото и да е.

Изабелла също се оглеждаше, ала не виждаше нищо и стисна по-силно ръката му.

Ограничи се да огледа добре статуята. Молеща се жена? Не... ами не точно... какво ли би станало, ако се опиташе да направи... това... Докосна леко диаманта в ръцете й, който досега той бе носил и бързо се отдръпна, когато наоколо започнаха да падат прах и камъни. На правилния път бяха.

Изабелла бе ударена с камък по главата и се плъосна на земята.

Пясък, пясък... е, нормално да паднеха и други неща, но пък дупката пред тях си беше особено... ами страшничка. Погрижи се за нея, колкото да не се появи цицина, но я остави да полежи, за да не се замае, ако се изправи веднага. Не мислеше, че е сгрешил, когато я взе, просто понякога не се пазеше като хората... не, че той се...

Тя бе в безсъзнание, но раната не бе оп асна.

Трябваше да изчакат през зеещата дупка, докато тя се оправеше. Не можеше да си позволи да я остави сама, макар и още да помнеше оня поглед, който му беше хвърлен преди няма и час... и определено не беше миличък в първите мигове. Тя можеше да полежи на подпъхнатата под главата й вид възглавница, направена от наметалото... въздухът от пещерата надолу бе топъл.

И как нямаше да го гледа така, след като щеше да се удави, а той правеше секс с непозната?!

Явно мисиите му бяха за един човек... Както и да беше. Стана, за да разпери ръце пред входа на пещерата, после хвърли една клонка с огънче на върха й колкото можа по-навътре, за да види дали имаше въздух надолу... иначе после щяха да губят време и нямаше да излязат достатъчно бързо, ако имаше проблем.

Скоро отвори очи исе хвана за главата.
- Кимбли? - изплака, защото не можеше да види добре още нищо.

- Стой както си - върна се при нея, когато я чу, понеже беше малко по-тъмно и не я виждаше кога ще се размърда. Проверил я беше преди минути, но е... Дойде да седне до нея и й се усмихна. - Полегни, докато нещата ти се поряснят и затвори очи, може да ти се завие свят.

Вкопчи се в него, облягайки главав скута му и затвори очи.
- Боли ме.

Той сложи ръка на раната й, макар че тя едва ли го усети, просто защото беше просто лека магия... Не, раната не беше чак толкова гадна... но да, сигурно никак не беше приятно, разбира се. Нямаха лед, затова ползваше тази стара заучена техника.
- Ще ти мине.

- Благодаря. - докосна тя с устни ръката му.

- Моля... просто полежи още малко - усмихна й се, нямаше да я остави просто ей така все пак... не, че не го смятаха за безчувствен и това да учудеше една тълпа хора. Все тая... После щеше да й каже за пещерата. Може и да не искаше да слезе надолу.

Погали го по крака, докато си лежеше и чакаше да й мине.
- Пак ти създадо проблеми...

- О, не си... може на всеки да се случи нещо да му падне на главата в пещера. Не се притеснявай за това. Пък и май аз бях виновен, защото докоснах камъка.

Скоро успя да се изправи и го погледна, прегърна го и облегна чело на раменете му, направо се отпусна като умрял човек

- Спокойно, ще ти мине - можеше пак да й помогне с друга магия, но по-добре и да се свестеше още малко. Прегърна я в отговор, макар че я наблюдаваше внимателно. Ако нещо се объркаше, трябваше да си спомни всичко за подобни неща... дали щеше да успее...

Скоро се посъвзе и се изправи, стискайки го за ръката.
- Кимбли, не помня какво точно стана? Намери ли нещо?

- Диамантът излетя от ръката ми и се вряза в статуята, която преди беше тук, дойдох да видя какво иска да ни покаже и докоснах светещия камък, това причини лекото срутване. Но в крайна сметка намерих врата с много стълби, които водят сякаш безкрайно надолу... има въздух, всичко изглежда наред...

- Хайде да продължим тогава. - каза и му се усмихна.

- Не ти е минало още... не искам да те претоварвам така - продължи да си я държи в прегръдките си, после вдигна глава към отворената порта. Дом под земята. Земните хора... Долноземците, може би това вече беше тяхно владение. Дано беше така...

- Аз...мисля, че започвам да те обичам. - тихо му каза и сведе глава.