Легенда и мит

- Нищо... няма да ни намерят, знам.. - прошепна, целуна го по главата и затвори очи.

- Няма. - кимна, а дори и все пак да сбъркаше в предположението си... лесно можеха да им избягат, без да създават проблеми, нали така...

- Вероятно... - съгласи се сънено.

- Хайде поспи малко... - и дано намереха утре каквото им трябваше, за да могат да намерят и храна.

Много скоро заспа в ръцете му

Той успя да прибута в огъня още малко дърва, за да поддържат топлината и се намести по-удобно. Трябваше да спят в повече, защото не се знаеше докога щяха да имат тази възможност.

Тя вече сънуууваше... и се рдваше на топлината и на това, че беше с блонди.

Дано не се успяха утре, за да могат да си прекарат една забавна утрин... но това щяха да разберат утре... той не беше от ония, които спазваха каквито и да било часове.

Тя се събуди рано, даже доста и го целуна по нослето, за да се събуди и той. Ах, беше толкова красив докато спеше, че не се стърпя и погали нежно с косъм лицето му.

- Хм... - подсмихна се, защото го гъделичкаше и светна още повече, той изобщо имаше ли друга физиономия... е, да... но за ситуации, които обикновено не се случваха често.

Тя се усмихна радостно и го целуна отново.
- Добро утро!

- О, ти си се събудила вече, а? Срам за джентълмена - измърмори ясно и отчетливо, после отвори бавно очи - Но добро утро.

Отпусна се до него и притвори очи отново.
- Тази сутрин е по-топла, отколкото иначе, усещаш ли? - веднага го попита.

- Или сме затоплили палатката си... или пък зимното слънце е решило да услужи на земите на кентаврите.

- Може ид а си прав. - съгласи се тя.

- О, прав съм! Ще видим де... добре ли спа?

- Ммммда... - измрънка иго захапа леко за корема, засмивайки се.

- Ауч... - размърда се повечко и дори най-накрая успя да се изправи като хората, а не да стоеше, по-точно лежеше като някакъв модел.

Засмя се и се дръпна, изпъвайки с ехубавичко.

- Тъй, тъй... още един хубав, хубав ден...

Плясна го по корема отново, а след това се повдигна нагоре и се засмя.
- Мързел!Ставааай...

- Нали не бързаме, нали не бързаме - размахаха се наоколо крака и ръце, докато най-сетне той не успя да стъпи на земята като хората.

Тя се сви на кълбо, притискайки глава на коленете си. Сякаш изведнъж се бе депресирала или спомнила за нещо ужасно.

- Добре ли се чувстваш? - чувстваше се, разбира се, длъжен да я пита и се приведе към нея.

- Тя ще ме убие!- разтрепера се и се разрева, леко поклащайки се напред-назад, като лудите.