Легенда и мит

След минути, в които все разваляше и дооформяше някои възли, най-накрая събра и няколко клонки и по-големи дървета, с които вътре да си запалеха огън и я подкани.
- Безопасно трябва да е.

Тя влезе и се сви до огъня. Треперееше като изритано мокро коте през зимата.

- Сега... затваряме входа на нашата палатка.. .и вътре ще сме на топло така, все едно сме седнали в камината! Искаш ли огъня да е по-голям?

- Е, така е добре!- каза и го дръпна към себе си, гушкайки го като меченце.

- Както кажеш, партньорке! - усмихна се широко вече в прегръдките й, на които скоро отвърна със същото. - Месо или плодове и зеленчуци предпочиташ обикновено?

- Плодове и зеленчуци,но не съм гладна още, ако ти си - добре. - продължи д си го държи гушнато като мече.

- Искам да знам за какво да ходя на лов. Зеленчуци и плодове... изсушени обаче, има доста. Значи няма да гладуваш! - потърка глава в нея като дете, на каквото се правеше от едно време насам... е, не постоянно слава богу...

- Мда, зеленчуци иплодове.- тихо каза и скоро усети как се стопля, сгушила се в него.

Кимна още веднъж, заслушан във вече по-спокойния ритъм на сърцето й... да, беше я измокрил преди малко, но сега нямаше страшно.

- Много ми е весело с теб, Кимбли, но не те ли забавям с работата ти? - попита, докато галеше нежно главата му.

- За мен крайни срокове няма... пък и това, което търсим... не е от съществена важност за всички на света... трябва на учените ни за нещо.

Тя кимна.
- Значи все пак е важно... Ще го намерим, знам аз!- беше сигунра.

- Надявам се... нататък загадките за разрешаване стават все по... хъм... любовни или подобно... странно е.

Тя се ззаспя и го трясна по главата.
- Какви неща ти се въртят в главата!

- Мога да ти го докажа - той извади тефтера, който му бяха дали допълнително и беше пълен с извадките за каквото търсеха... - Историята разказва за някой, който търсел отдавна изчезналата си любов, но тя вече отлетяла надалеч и думите му я достигали само на сребърни криле в облачното небе, така пише... и заради тази силна тъга, той сътворил "нещо, което винаги ще ми напомня за нея"

- Колко красиво!-веднага каза тя и се усмихна леко.

- Да... надявам се да не стане така, че да провалим нещо вечно, някаква връзка... не зная...

- Не, няма, ще се справим - кимна тя замислено.

- Щом и ти смяташ така... значи евентуално ще стане така. Само трябва да намерим долината с червените цветя... а после ще четем нататък!

Тя кимна.
- Добре. - съгласи се веднага.

- Как смяташ, дали ще са магически... е... защо ли пък трябва да му мислим още от сега...

- Вероятно ще са... иначе не виждам начин...

- Може пък никой да не е очаквал някога някой да дойде за нещо толкова... обикновено, според автора му. - после се усмихна и се изпъна хубаво - Ще видим, когато отидем там. Моли се да не ни намерят кентаврите...

- Надявам се това да не се случи! - каза тя и се отпусна до огъня и Кимбли.

- И аз... те просто не понасят магията на ездачите, нищо повече... нашите разбирания за живота... мразят Роланд Колд... такива неща.