Легенда и мит

- Е, какво, трябваше да те нападна изненадващо? - засмя се и й подаде официалната си катана, която не използваше, а само подсказваше, че е пратен от военните - Това ще можеш ли да го използваш?

- Предполагам... - огледа оръжието и кимна. - Ще се пробвам.

- Тогава аз ще използвам копието си днес... - той хвана оръжието, с което обикновено рядко се разделяше и го размаха, за да види как е и да не би да спи още.

Отскочи назад, ала сграбчи оръжието, за да не я удари.

- Да излезем навън, за да имаме по-голям обхват на действие - предложи, взимайки и чантите, за да не ги забравят пък после случайно.

- Добре.-стреснато каза, все оюе спеше, но имаше бързи реакции.

Остави торбите в снега, после се отдалечи да развърти малко оръжието и да се разкърши достатъчно, пък и на нея да даде време да види как е оръжието.
- Готова?

- Мда, готова! - каза веднага и го погледна сигурна във възможностите си.

Приведе се в бойната си поза и хвана по-уверено дългото копие... то беше продължение на ръката му доста по-добре отколкото един меч... пък и му прилягаше, разбира се... После намери удобния момент и сложи начало, като я нападна.

Тя успя да се измъкне няколко пъти, но той бе бпекалено бърз и тя падна на земята с копие опряно до гърлото.

- Копията са опасни оръжия, защото обикновено има много голям обхват... както виждаш и моето е по-високо дори от мен самия изправен - усмихна й се, докато още я държеше под прицел. - Но ако тренираш всеки ден, ще намериш и слабостите.

Ядно блъсна копието и скочи на крака.
- Добре.

- Не ми се ядосвай много. Искаш втори рунд или?

- Да!- каза и зае и тя бойна позиция, стискайки силно юмруци.

- Добре... обявявам втори рунд... Начало! - и отново разбира се я нападна. Можеше и в ръкопашен бой да опитат...

Успя в навалото да се предпази, даже успя да го одере по лицето, ала явно той бе побеснял от това и направо се залепи за земята отново.

- Честно да ти кажа, би победила един неподготвен и средно подготвен без дори да се задъхаш, красавице.

- Благодаря. - каза доволна от думите му и се изправи, потупвайки се. - Искам да ме научиш на повече...след мисията, защото сега знам, че не може

- Може и сега... имаме предостатъчно време, пък и с кой ли не можем да се срещнем... ще видим, малко по малко, обещавам ти.

- Благодаря. - усмихнато каза и тръгна напред.

Сега трябваше да намерят малко цивилизация, дано ги посрещнеха радушно... А после и полето от червени цветя през зимата... за какво изобщо им трябваше на шефовете този стар кентавърски артефакт...

- Хайде, хайде. - тръгнаха напред... тя определено обичаше да се занимава с по-мъжки неща, ала и едновременно беше жена...

- Момент да се натоваря! - отри и последната чанта, която носеше и после се затича да я настигне, за да не вървят като слуга и господар.

Тя взе едната, макар и мъчно, защото той не я даваше и хукна напред. Е, да нямаше само той да носи?!

- Ей! Казах ти че не може! - но пък щяха сигурно да се дърпат за тези неща до утре... и все пак...