Легенда и мит

- Кой те пита! - оплези се и продължи напред с тежката чана.

- Никой, но аз го казвам и без да питат! Върни се~

- Настигни меее! - извика, докато тичаше напред.

- Ще се.. .измориш... ще... видиш - той се задъхваше просто, защото и неговата чанта не беше толкова лека... но пък и нейната не беше!

Тя скоро се изтърси на земята задъхана и изморена.
- Ох!

- Побе... дих... - да бе, едвам я настигна... но нищо де, не му пречеха да си се хвали по свой си начин - Не, квит сме... Сега да си поделим... багажа...

- Та ние сме си го поделили! -засмяно рече и се облегн на него.

- Твоята торба май е по-тежка? Дай да видя тук!

- Не е! - дръпна си торбата и се засмя отново.

- Гаднярка! - хвана торбата и пак я задърпа към себе си. - Ти носиш провизиите, нали?!
После се отказа, че още не беше се успокоил от тичането.

- Гаднярка ли ме нарече?! Чучело! - оплеиз се и се разкикоти

- Аз?! - направи се на обиден и я бутна назад в снега, с намерението да я пребори и да я направи бяла мечка.. .или ангелче...

Тя се засмя и кимна весело.
- Да, същия!

- Не е вярно! - успя да я зарие той в снега, макар че с тези дрехи, които имаше върху себе си... със сигурност й беше пак топло - Промени си мнението!

- Няма!- оплези се отново и го плясна с една топка сняг в лието.

- Ще! - заяви и я докосна със студената си ръка в отговор, понеже още не си беше сложил ръкавиците и само на лед беше станал.

- ОХ! -подскочи от студ и се сви в него. Трепереше и замръзваше, а то скоро пак щеше да се стъмни!

- Ха! - засмя се, целуна я и я прегърна, за да я стопли. - Извинявай, извинявай...

Разтрепери се от студ в ръцете му.
- Плашило такова... измръзвам заради теб. - измърмори тя.

- Не ме е срам - намръщи се на себе си, после я накара да се изправи и се огледа - Ще си направим малък заслон и ще се стоплиш.

- А дано. - изправи се, но потреперваше.

- Спокойно, спокойно - даде й и своето наметало, докато се заемаше с нещата. Лесно почистваше снега... само оставаше да нарави и палатката, което направи с магия.

Тя продължи да трепери, ала си го наметна с това, кеото й бе дал.
- А, не, това с-с-си е твое!

- Стига вече, нали след малко и двамата с него ще се топлим - така или иначе й го остави на нейния гръб, понеже вече се беше разгрял с магията, която сама забиваше колците и връзваше въжетата на палатката.

Тя млъкна, защото й бе повишил тон и ссе загледа в това, което той вършеше.