Легенда и мит

Не мога да повярвам, че може да има град някъде наоколо... но пък... какви ги говоря, може и да е възможно... Ще обиколим направо, ако не се натъкнем на нито един дялан камък... ще видим.

Спънас е в нещо и падна по лице в цветята. Да...не се виждаше вече, защото бяха тоолкова високи.

- Добре ли си? - поне сега ходеше зад нея, иначе като нищо щеше да си я подмине, но занеше къде му бе изчезнала от поглед. Дали не бяха и намерили нещо?

- Ох, спънах се в камък ли е не знам какво е. - кракът й кървеше.

- Дай първо да оправим раната. Приемаш ли магии? - той можеше да лекува що годе, колкото да спреше да боли и кърви.

- Да, щом ще спре да боли.

Той докосна раната или сложи ръка достатъчно близо, за да промърмори няколко думи и да поспре както болката, така и кръвта. Само дето трябваше и да го превържат... намери с какво... и щеше да изглежда добре.

- Благодаря!- млясна го по бузката за благодарско и се изправи-Да продължавамее.

- Чакай да видя този камък все пак - свлече се на земята и го заоглежда, после и помириса като кученце... търсеше нещо, което да му подскаше на прав път ли бяха. - Да продължим наляво.

И продължиха на ляво...?

Още камъни... и още камъни...
- В този град само вятърът е свободен в небесата. Мисля, че открихме руините... само да се уверим напълно... ела, няма много цветя нататък.

- дОбтре-тя още се бореше с високите треви и цветя и гледаше да не падне, че щеше повече да боли...

Останаха само камънаци... насред поле от цветя... само голи, жълти камъни... руини на нещо, съществувало много отдавна.
- Търсим диамант...

- Хм...- клекна и започна да търси, влачейки превързания си крак.

- Не, недей така... "Сълзата на дланта ми"... Трябва да е гравиран в някоя плоча, нещо... някакъв камък, ще блести, предполагам.

- Хмммммммммм!- седна си на дупето и замислено се загледа във въздуха. После обаче усети, че нещо и боцка - Боцка ми... - изправи се и огледа мястото на което бе седнала.

- Може да са камънаци... всякакви ги има тук - докато ровеже из купчина прах и пясък се обърна да я погледне.

- Мда. - каза и продължи да търси.

- Можеш да провериш все так, не ти пречи. Ох, ами ако е загубен завинаги? Ще сме дошли напразно!

- Даже не си го и помисляй!-сопн а се и продължи напред. Много скоро нещо малко и бледо й направ и впечатление. Блестеше!- ЕЕЕЕЕЕЕй, КИМБЛИИИИИИИИИИИ!-викна тя, за да я чуят.

- Да.. - изрови се отнякаква купчина камънаци, за да се приближи до нея и сам да види какво й беше направило впечатление. - Я да видим... - започна разбира се да почивства внимателно наоколо.

- Виж, виж това!- посочи блещукащото камъче.

Той се поколеба малко, после постави ръка на него и го вдигна. Беше... доста малко... все пак се водеше сълза, нали...
- Е, гениална ми партньорке, май намерихме нещо, което ще ни е от изключителна полза...

Тя се ококри.
-Наистина ли?!- не подскочи от рдост, защото я болеше, но иначе щеше да го аправи. Зарадва се много...

- Ето, виж - показа й вече по-чистия диамант и й се усмихна. - Умницата ми тя, ти наистина имаш късмет.