Когато се срещнем...

- Искаш ли прясно мляко? Какао? - Ко й е, кажи деее



Котето се разхождаше тъжно около градините им.

- Да за млякото, не за човека... не обичам да говоря зад гърба на някого!

- Е, това не е говорене зад гърба! - тя се ококори и седна на стола, отчаяна. Или тяразбираше "говоря зад гърба" погрешно, или тойъ.


И за последно помаха към прозореца на Ишин, но знаеш, че той няма да види, затова с ипродължи.

- Абе не виждаш ли, че всячески се опитва да ни отстрани. Ей, мушмул! Говори!

- Прозорецът ми е от другата страна в ляво.

- Откачалка1 Неще дакаже! Изпробва ни търпениеот-засмя се Катрин


Писа с енаежи, стресна, и рязко обърна.
- о.о!

- О, това да! Това със сигурност го изпробвам... добре, добре... но да не ми се сърдите после?
- Никога!
- Бреда е.

- Просто ако кимаш на мен, извинявай. - беше дошъл да я изпрати, така или иначе... защо да седеше някъде вътре, като не й се сърдеше.

- Интересн! - каза тя и се ухили - Да има сърдити ли? Че що!?



- Мяу, да, на туб, мяу.

- Ми някои много държат те да са!
- Еми... може и да има такива, но поне не са сега в стаята... само да го намерим Бреда...

- О, благодаря ти в такъв случай. Обикновено никой не си тръгва толкова... трудно...

Катрин се разкикоти
- Бреда трябва да е горд!



Намуси се
- Какво иска ш да кажеш?

- Ами и малко притеснен... все пак си е и донякъде тговорност...
- А, той както може да благославя всички, добре ще си му е.

- Ами когато някой е истински разочарован от някого не би ли следвало да отпраши веднага за широкия свят без да се обърне назад? Или това го има само в пиесите?

- Не съм си говорила много с Бреда, но б и било хубаво..



- Разочарован? Че аз, мяу, не съм разочарована, мяу, когато разбереш, мя, че си нежелан, мяу, няма смисъл да стоиш.

- Ами, няма какво много да си говориш с него.
- Той е човек, окйто се занимава с духове, чистене на зла енергия, предсказвания... тинтири-минтири... такава му е силата, че вижда мъртвите и духовете на силата.

- Е, не мисля, че си нежелана... но ти така разбираш нещата... ако аз се опитам да проченя мнението ти ще излезе, че те увещавам да останеш насила.

- Интересно...-каза тя въодушевено - ЧУ ЛИ БАТКО??? - гушна се в батко си



- А дали, мяу, ти искаш, мяу, а не какво трябва и ккаво ще си помисля. -от котка ,се превърна отново в стройна дама.

- Чух чух... и точно защото е малко отчасти точно за тази задача се радвам... че не съм аз.
- Стига вече пък ти с това! Ясно е, че никой не ще теб!
- Супер!

- Хубаво е и да се мисли за последствията. Не мога да държа някого против волята му, когато не му е пирятно с мен... когато вижда в думите ми незаинтересованост.

Тя се намуси, облегна се на батко си и макар да знаеше, че е шега, не й харесваше така да му говорят.



- Винаги ще намериш начин... да се изкараш невинен. - измърмори тя и сведе глава.

Той самият се иронизираше толкова често, че те си бяха свикнали на хумора и не си обръщаха внимание. Самият той й обърна още малко почетно внимание и я гушна от своя страна.
- Ако не ни покажеш бебето, ние със сестра ми ще го видим без ти да знаеш!

- Да... а ти най-вероятно ще се чувстваш не особено добре в компанията на възможен измамник.

- Правилно.



- Мм... но нали ако искаше да остана, ти щеше да ми го кажеш, а не да се "интересуваш" от това как ще се чувствам.

- Стига де, та тя е само на... няма и ден!
- Нищо!

- Но аз се интересувам от това какво ще смяташ ти... и е естествено да искам да останеш... но едно желание не винаги е нещо, което и другият иска.

- Това пречи ли да ни я покажеш? Нее~~



Котето се хвърли върху него ,прегръщайки го силно.

- Пречи... ми тя е още много мъничка... за лудаци като половината тук!
- Няма да ти я изпуснем!

Изглежда се зарадва... и беше естествено де... о, и тя поне не пускаше нокти

- Dобре, стане ли на един месец обаче,задължително ни я показваш, ОБЕЩАЙ! зАЩОТО НАИСТИННА НЕ Е МНого хубаво да се пипа бебчето от други хора първите 30-40 дни. - кимна лекичко Катрин




Не пускаше нокти, когато бе човек. И все поак... замърка.

- Не е честно... тогава защо си дошъл, а? Няма да те храним пък!

- Извинявай... може би ще трябва да се науча да се изразявам по-ясно за много неща.

Тя се разсмя и отново се гушна в батко си.



- Или аз съм прекалено глупава, че да разбера - засмя се тихичко и се тупна по главичката леко.

- Ами така де. Сладур, ти какво, вече съм ти меченце, м? Да видим кой е по-добрият!

- Не това е причината. Основно е това, че сме различни по раси... кой знае какво някои неща при мен могат да означават при теб.

- Тие винаги си ми бил мече?



-О, целувката...- тя свед еглавичка