Когато се срещнем...

- Когато се върна... просто сега започваме състезанието "Прегърни ме по-силно"

- И не само това. Но спокойно... ще се разберем някак.

Тя се разкикоти и кимна.



- Какво още?

- Да започваме ли? Докато онези се дърпат с розовко?

- Ами не мога да се сетя на момента изцяло... Много неща! Всичко може да е...

- Хайде! - стисна го тя и се раз кикоти
- А-аха..мяу...

- Знаеш, че аз ще победя пък - макар че винаги оставяше нея да спечели...

- Е... сега, за да ти се извиня.. .искаш ли нещо специално?

И тя си го гушна силно...играта започна.



- Искам месце, мяу!

Явно ако не я беше довел нямаше с кой да си играе на задушаване...

- О, значи си гладна... Не искаше да си при много хора, нали? Ще трябва да ти донеса сам.

След половин час оричкане, тя лежеше на коленете му и се кикотеше
- Бих теее!



- Да, мяу. - измърка и погали с главичка ръката му.

- Дявол да го вземе! Отслабнал съм...

- Добре. Почакай ме тогава... а... какво да бъде?

- Винаги ме оставяш да спечеля, знам го.



- Без значение, мъррррр

- Е, ти какво искаш? Та ти си ми малката сестричка, която виждам веднъж на шест месеца...

- Дадено. След две минутки - той не владееше силата вятър, която доставяше мигновено храна все пак

- Е, вече ме вижаш всеки ден! - каа тя и се ухили



Котето легна до дървото и замърка.

- Така си е... но пък и отдавна не сме се борили май.

Е, скоро се появи не с малко, а с един доста богато отрупан поднос... направо от кухнята, естествено.

- Да. - каза замечтано, докато стоеше гушната в него - Много ми липсваше, батко.



- МммммЪРРРРРРРРРРР!!!!!!!!! Мерси много!

- И ти на мен. Все пак си ми единствената сестричка... и на батковците им е мъчно за семейството.


- Моля, моля... все пак е ден празник, не се караме.

- Да, а ти си едииинствения ми бати, който... ми се присмива все за гърдите!



- Да, мър - придърпа подноса и бурзо-бързо го изяде




Лека Мел (гуш) !!!

- Искаш ли пак да проверя, а? Ти постоянно ме подсещаш!

- Ако ти е малко ще... ти нося повече...

/лека-мека~ (гушАн xD)

- Не пип, че пляс, батииииии! - хвана гърдите си и ги притисн анавътре, ама че работа!



- Мъъъъъъъъъър~ - облиза пръста му и продължи да си яде кокалчетата.




xDDD^____^

- Хайде де, нищо ти няма! Ха!

Е, ако искаше още щеше да си каже. ой от своя страна си сипа малко джин от една масичка до прозореца.

- Еее, ми не е....прилично! Това са МОИТЕ цици и ти не бива да ги пипаш! Лична собственост!



- Пияндурник, мяу~-ком се нахрани, тя отново стана коте и се заомилква около него

- Ще ти се разсърдя пък!

- Не съм, това е само една чашка!

- Н еееееее ми се сърди, но няма да ти дам, пипай циците на кака Изабелла, не омитте!



- Мъррр~ - облиза нослето му с грапавия си език и се сгуши в краката му.

- А, така било значи... ама ти ми даваш, но тя също може да не ми даде...

- Трябва да ми кажеш какво предпочиташ, ако ще си избираш някоя стая... ако предпочиташ да останеш тук за момента.

- Нали ти е гадже?



- Мяу~ ако искаш да си имаш домашен любимец!

- Гаджета или не, никой не е длъжен да прави нещо, само защото някой си го е поискал.

- Е... аз и домашен любимец не се връзва много... тук, тези химикали...