Когато се срещнем...

- ВИЖДАШ ЛИ, сам го каза!



- Ще умра~мяу, но от твоите химикали, ще бъде хубава смърт, мяу!

- Да, усетих се... но това е, защото си върнах здравия мозък. Добре де, свободна си.

- Не е вярно! Пак ще е гадно!

Изабелла скоро сепояви сънена в стаята.
- Етоя новата ти жертва! - оплези се Катрин и скочи от него, давайки му последна целувчица.
-жертва? А?



-Нее, няма, мъррр~

- А, нищо, коментирахме си борбата тук, между брат и сестра.


- Но все пак.. .е, ще се оправя някак все пак... чак толкова отровно и за теб не е... но пък... ще видя.

Катрин се разкикоти и го сръчка в ребрата, а Изабелла само кимна сънено.


- Мъррррр - продължи да се омилква около него.

- Ела да пийнеш нещо разхладително... ако таткото даде...
- Какво пък аз?!

- Стига, стига, ще вземеш да ме разнежиш... да не ти се наложи да ме хапеш после, за да не те гушка като пухена играчка.

Изабелла сеусмихна сънено
- Честито! - след това седна до тях на масата и потърка очите си.


- Мърр, аз обичам да си играят с мен

- Да, благодаря...
- Сега искам да ни покажеш~
- Достатъчно вече!

- Е, да, така е... но понякога може и да не ти е приятно.

- Остави го - изкикоти се Катрин, а Изабелла се усмихна - Още е малко, но като порасне ще ни го покажеш за-дъл-жи-тел-но!



- Мъррр~ само когато ми е тежко или ям...да, когато е свързано с храна

- Всички настоявате така, все едно не сте виждали бебе преди... вървете да гушкате Елисия!

- Ще видим... тук може често да ти доскучава. аз не излизам много... занимавам се предимно с научни опити.

- Ами като е тук постоянно това правим мисля



- Мъррр~ аз щети помагам!

- Да, затова ви предлагам да я намерите и сега. Ще взема да се преместя самостоятелно!

- А, глупости... момичетата не се занимават с жаби и подобни.

Катрин се разкикоти, а Изабелла потърси нещо за освежаване



- Аз съм котка-момиче, така че се занимавам.

- Ела да пийнеш една ода... тук има и някакви сокове. Ще се почувстваш по-добре.

- Но момичетата обикновено ги е гад да гонят разни жаби и такива...

- Мхм.- кимна тя и си наля



- Неее! Аз обичам да с ииграя с тях и да ги умъртвявам мишките!

- Ние тук много сме се заседяли иначе...
- Е, нищо... може скоро да се разработим, така че трай си...

- Нямам мишки... само жаби и гущери.

- Ммм, ние вече си починахме от "мисията" - засмяно изрече Изабелла, щом се посъбуди


-ГУУУЩЕРИ? Моите "приятели" - измърка дяволито

- Да, така си е... но пък не можем да стоим сега по цели дни само на едно място. Ще се разхождаме, ще правим нещо...

- Е... добре, биеш ме... ще пробваме да видим как е съвместното ни сътрудничество.

- Много ясно, даже не съм си помислила обратното!


-мЪРРР

- Нима? Аз пък мислех, че си...
- Тя да не е мързел като теб!

- Можем да опитаме и още сега, ако държиш... имам някои сочни гущери, които трябва да се превърнат в експерименти.

Тя се оплези на блондина и същевременно усети, че ужасно силно иска да усети вниманието му както онази вечер в странноприемницата. Ухили се мило на момчетата и се облегна на масата.



- Хайде! - мяууу....тръгна да търси тя и много скоро и здебна едно гущерче. Мърда се, движи се, едва не се покатери по стената и скоро го захапа силно.
- Ето - изфъфли и го пусна омъртвено в краката му. -Мърр

- Да, мързел съм... признавам си честно, че трупнах две килца и половина...
- Ти си бременен!

- Само внимавай да не се изхитри това малко същество някой път. - той я погали по навик, както правеше обикновено с пухкавите умилкващи се неща. Беше време за франкенщайнови неща.

Тя се разсмя отново, бременен!
Катрин пък наблюдаваше брат си и каката и при това подзрииително.



- М!Мъррррррррр - хареса й да я милва- Приятна, мър, работа, мър

- Бременен съм... грънци... ей! - той скочи да погони малко разлигавилите се около масата. - Много съм си стегнат бе! Я виж тука какъв мускул...


- Щом ти харесва... ако засмърди на нещо кажи...

- Аз излизам малко на двора - съобщи Изабелла и излезе на чист въздух.



- Мяу, добре.