Когато се срещнем...

- Ей, това е странно, да не ти стане нещо?



- М? Ми да, попринцип сте винаги заедно. - сепнато каза - Да не сте се скарали?

- Никак даже. Всеки от нас е един от 40-те точно, защото може нещо, което другите не могат... не се притеснявай! По-силно за нас е само уискито, тогава би ме заболяла главата, ако изпия цяла бутилка.


- О, не, не... казах ти, че я оставих да си почива. Срамота е да я будиш, само като я погледнеш как спи. Ангелско изражение.

- Е, това е нормално! - ококори се.- Аз от малка чашка бих се отровила, залитала, захълцала, а аккво остава от бутилка. -засмя се.




- Тиии - сръчка го - Много я харесваааш! За пръв път виждам да сезадържиш с женско толкова време!- изумено възкликна сестра му и се за кикоти в прегръдките му.

- Но пък като говорим за такива съвсем нищо и никакви джинове...- повдигна ръце - Да, всъщност права си. Народът ми не държи много на алкохол, но пък все пак се контролираме.

- Нима? Аз може да съм скрил някоя от връзките си от теб~

- Това е хубаво - мляс, мляс.



- Не си способен на рова!

- Че как иначе. Пиянството тук изобщо не се приема добре. Драконите ще ни изядат за закуска ако се опияним без причина.

- Хм... може и да си права. Какво сега? Ще искаш да ти разкажа подред за всяка връзка, за да видиш дали не съм скрил?

- Дракони, мяу!? - сепнато попита, спря, с пълна уста, ококорени очи и замръзна на място.



- Ммммм, да, искам да ми разкажеш!

- Ездачите се наричат така, защото народът е обвързан с драконите. Преди много, много години хората и драконите влезли в съюз. Ние сме другари по сърце и душа. Те са тези, които споделят всичко вътрешно с нас... ако намерим дракон, той има изключително силни връзки със сърцето ни. Ние сме родени с тяхната магия.

- Да ти изброя всичко едно по едно?! Но това е много!

- Ааа, аз с ипомислих, че сега като се прибера, някое голямо люспесто пиле ще ме изяде! Не ги обичам тия... малките аз ги ям, ама големите са страшни~!


- Хахахаха, надценяваш се, батко!~ Не, искам да ми ракажеш за последните си няколко врюзки. Имам предвид сериозни. Не може да не си имал~

- Не е възможно да ядеш малките! Та те са твърди като скали! Плюс това се излюпват само при избран човек или изобщо същество, правят го с някаква цел. Могат да смят по хиляди години.

- Чак пък много сериозни... знаеш ме мен... не беше нещо особено сериозно. Всъщност, права си, ако това приемем за връзка в твоите разбирания, то е най-дългата ми.

- Ммммм, не драконяте бе, пилетата, онеци дето летят, птичките!



- Е, ти него приемаш така, ти си женкар, хихи~- засмя се тя и потърка носле в неговото- Моя бати е женкар!

- Ох, пилетата... остави ги тях, те са важни само за Ишида! Роден е сред гнездата на Орлите от Севера... тук най-могъщото същество във висините е дракона

- С това се гордея все пак! Подържал съм си имиджа толкова години, нали? - поне не се хвалеше в действителност с това. Отнасяше се към всички добре... стараеше се...

- Мм, добре, мляс мляс, при нас най-силните са персийските котараци и там едни други жилави, ама те са далемчни...




- Да, добричък си.-засмя се и го целуна по буздката, а след това въздъхна и притвори очи.

- Но персийките и персийците не са ли онези пухкавите и дебелите? Те не са толкова подвижни като другите!

- Радвам се, че съм! Иначе щях да се връщам и да ви се жаля всеки божи ден как поредната Жулиета си е тръгнала.

- Царя ни е персдиец бе! Той само мръвки даяде му дай!



- Мен ми се струва, че Жулиетите плачат за теб, ама айде..



*Мъчението започва xD*

- Значи нищо друго не прави и ако се наложи няма д може да се бие!

- Нима? Но изглежда така, сякаш те ме гонят нарочно!

- А-аха. - каза и продължи да се храни. Беше странно да яде... с ръце! Та тя не обичаше...ама че крайници! Беше й тежко даже да ги повдига, хе хе хе хе~ но й беше забавно, защото имаше хубаво дупенце и сладки бузки с пухкави устни, а очите й - същински лешници! Щом се нахрани, тя се отдъпна от празната купа и потупа коречето си.- Готооова.



- Та те не знаят какво правят! Да гонят... теб?! Та ти си най-желаният мъж...тук.

- Чудесно и аз почти свърших - той беше единак, но обичаше да прави компания на другите и се любуваше на същото... компанията.

- Вярно? Оу, това вече ме радва, славата ми се разпростира... ще взема да бия Ишин и конкуренцията.

- Ох, ще надебелея, ако съм в човешката си кожа, ного бъзо!



- Онзи ден даже чух разговор ,като ходих до магазцина, две спореха за ТЕБ! Тееееб?!

- Няма страшно! Така ти се струва, но всъщност не е точно така. Я ме виж мен! Кожа и кости съм, а ям колкото теб.

- М?! Това защо не съм го чул аз! Веднага щях да разреша спора! Не можем да караме горките жени да се скубят...

(Песента на Саку е тук... Той черпи xD)

- Ти и тренираш, все пак, а аз само лежа.



- Хааа, да бе и как? Като кажеш, че за всяка има време? Ххаха!

- Е... дори само като започнеш да обикаляш насам натам, неспирно в движение, каквото си игриво коте, нищо няма да ти има!

- Ще си уредя срещи и с двете... че да не се сърдят. Ще го измисля!

Тя кимна и рязко се изправи.
- Мм, хайде, къде отиваме сега?



- Хахаха, горката Изи, ако те чуе как говориш, ще се хване за главата! - засмя се - Но ти си си такъв.-млясна го по бузката и се сгуши в него.

- Пак ще се разходим да ни слегне храната и ще се опитаме да избягаме от фенките ми в града.

- Е... това е основния проблем. Всички взимат бърборенето ми за нещо по-сериозно и така нататък.

- Аха, аха! - заподскача тя радостно, беше доста енергична.- Аз ще ги одраскамв ако се приближат прекалено.


- М, ти пък си прекалено несериозен бе, батее! - засмя се тя детски и потърка главицата си в шията му.





Мееел, стискай ги всички палци, че утре контролно по матгематика xD *гуш* лека