Когато се срещнем...

Тя се изкикоти сладко, а след това отиде при него и помилва главата си в ръката му-

Усмихна се и се възползва от закачката да я погали така или иначе.
- Въпреки че аз не мога да постя твоя роден дом и изобщо твоя свят... тук можеш да отидеш където ти се иска.

- Можеш - каза тя и се засмя -

- Казват, че ако навлезеш на територията на твоя народ... ще излезеш с доста спомени... тоест ще те издерат.

Тя прихна
- Ако им оставиш лошо впечатление, но не ми се вярва

- А, това звучи хубаво... радвам се... - усмихна се и отново кимна... макар че от друга страна той и добро впечатление... едва ли.

Тя го гушна и се закикоти, сетне хукна напред.

- Внимавай къде ще отидеш... защо ти казах къде ми е слабото място!

-Знам, знам!

- Спокойно, аз съм хитър... със сигурност ще те приклещя и ще те хвана, ако поискам!

Тя сесепна.
- Прозвуча страшно! Ако го направиш, ще теодера!

- Е... тогава не ми оставяш избор... ще си кротувам... няма да ти преча, ако изпуша една цигара предполагам? Купих си ги едва вчера и са някакви нови.

Тя го пог ледна лошо
- Ти пушиш, а това те трови, внимавай

- Няма ми нищо, малко ли съм се тровил през целия си живот... зависи от самите хора. Ние, след като сме деца на драконите... сме свикнали и с димните изпарения от огъня им.

Тя се покатери по него, пак като котка и застана на рамото му.

- Какво сега? Нима няма да ти преча с това... вече започвам да се притеснявам... - но все пак лапна цигарката, която си беше заплюл.

- Просто стой.- измърка тя в ухото му, докато размахваше опашка във въздуха.

- Както кажеш - това можеше да го направи без никакъв особен проблем... пък и щеше да е още по-вкусна цигарата му така...

Котката облиза леко ухото му, а пухквата й опашка погали нежно шията му. Меките възглавнички на лапичките й натискаха раменете му, а погледът й - спокоен и вд ъхващ сигурност, нещо странно за котка, сего оглеждаше внимателно мъжка и се усмихваше вътрешно. Обичаше да бъде галена и да се занимават с нея, но... обичаше и да отдава всичко свое на онези, които се грижеха за нейната особа.

Усмихна й се и изпусна няколко димни цветчета. Той, както и всички от момчетата, които умееха да пушат, обичаше да тренира този си навик, за да създава от дима нещо красиво.
- Знаеш ли... каквото и да говорят в града за нас... повечето неща са много преувеличени... винаги молим познатите и приятелите си да не им дават много ухо.

- Не ме интересува какво говорят за вас и изобщо за всички. Чуждото мнение... какво ме е грижа за него? Аз съм котка, аз съм свободна, единственото нещо, което притежавам на таз и земя е свободата си и ако някой ме затвори ще бъде истинско мъчение, защото..."Свободата е сила". Аз искам да се докосна до всичко, да се опаря ако трябва, както пеперудата желае да премине през огъня, но ако го стори... ще изгори нали? Както з авас, така и за всички останали... И не, не си мисли, че не съм предпазлива, като го казвам, просто... колкото съм едното, толкова и другото. Нас котките ни изкарват повечето като не можещи да мислят, домашни любимци, които са само за галене, хранене и гушкане... Но не е така. Е, ти ще се вслушаш ли в това? Е, дори и да го направиш... когато опознаеш едно неко ще разбереш, че не е така, както всички го изкарват. - пое си въздух и го изпусна отново - А какви ви изкарват тези глупаци навън?

- Хората имат различни разбирания за неко и котка... те мислят, че това са две различни неща. Още отпреди вие изобщо да решите да се покажете пред нас, предполагам, че е останало така. Ние, навън... ние сме героите на обществото. Можем неща, които не можем за тях. Вярно е... събрани сме от тази страна, защото всеки от нас е уникален... Повечето хора просто ни се доверяват. Но има фанатици, които са готови да ни убият... ако не направим нещо, което ни е приписано, че можем. За една част от хората сме богове, а не сме такива.

- Ха-ха - пропя сладко писа, или о-скоро измърка. - Сложна задачка, дори за магьосник, нали?

- Да, дори за Грег и Лави... Грег е най-добрият ни магьосник... а Лави умее да връща нещата към живот... но само в определени граници и срокове.

Тя погали бузката му с пухкавата сикозина.
- М? Това е...интересно. Да, мър.





//Днес някво ме е избило на писане повече от нормалното. xDDDD