Когато се срещнем...

- Да, ако може да бъде риба.- измърка и се усмихна котешки.


- Ееее, хайде де, ела, ела, ще е хубаво да вземеш и ученика си!

- Наистина? - изумено попита и го погледна в очите, усмихвайки се широко. -Да, да, добре! Да му вземем! - подскочи, като малко момиче и се разсмя.

- Разбрано. Шаранче за теб. Само да почакам да се опече и се връщам веднага.

- Да... дано не се притесни от толкова много магически люде и владетели.

- Да. Мече? Или плюшено коте? Може би вълче... ще изберем.

- Чакам, мър, чакам.


Тя се изкикоти и взе една част от книгите му. След това тръгнаха към изхода, йее, намериха го!


- Да, да, сигурно ще има богат избор.-кимна едва забележимо и се отпусна на него. Ееех, имаше чувството, че не гто е докосвала от векове, но... това бе нормално.

Той излезе, за да се уреди по-бързичко с рибата, а и за да види докъде са стигнали с записването и така нататък, подготвянето на шоуто.

- Сега остава и аз да се явя при другите, иначе ще ме изпратят да купувам кой знае какво!

- Ще имаме. Току-виж и ти ще се уредиш с някое мече.

- дА, ХАЙДЕ ДА ИДЕМ!-викна тя развеселено.


Изабела вече рисуваше тортата, която щяха да направят.
- Ето такаа, вижте.



- Хахаха, чудесно, аз предлагам да слезем долу.

- Побързай, побързай!

- Хм... а тук сметана ли ще има? Или пък шоколад?

- Добре... дано само не ги изплашим, ако мислят планове.

И слзоха, хаха ,всички се занимаваха с нещо.
- Ами ето тук - шоколад, а там сметана. Ще бъде нещо... хм, ако е на три етажа, както си представям, мисля, че ще бъде хубаво.- ухили се - якакви идеи? Давайте, давайте!!


- Е, тогава какво ще правим? - пусна го и погледна към прозореца.

- Ами, не знам, на три етажа, аз си представям сватбена торта. Торта за детенце е по-добре голяма, но на един... мое мнение...

- Няма значение. Да не мислиш, че ще получат инфаркт. Подготви се само за въпросите "Тук ли оставате?". Някои хора решават да се изнесат в отделна собствена къща.

- Да, тогава..-зачерта цялата рисунка - да направим една голяма с много борчета, деца, люлки и самата къща. Тоест, да направим всички нас като фигурки и... добра идея, нали?
- ДА ХАРЕСВА МИ! - каза развълнувано Катрин.


- Хаха, аз предлагам да не ги постаяме в подобно положение.

- О, това наистина ще е голям проект... да, това наистина бива.
- Аз ще се заема с фигурките тогава!

- Е... Така или иначе дори в самия ден на тържеството ще се стряскат от нас, че да не сме видели нещо...

- Добре, аз се заемам с фонтана, да, блатовете и оформянето им кой ще се заеме?
- Аз, аз, аз също и с крема! - каза Катрен и се ухили.


- Е, чак пък толкова... :о

- Хм, трябва ни някой да иде да отърчи за допълнителните материали. А, я по-бързичкият и по-надеждният! Давай, Каин!
- Той е най-сладък...

- Образно казано, скъпа... те просто се вълнуват в повече.

Катрин се ухили на момчето, а Изабелла само кимна решително и се изправи.
- Кой ще се заема с украсата на дома?

- Няма страшно. Много сме, всеки може да пипне тук-там... само някой да не пипне коридора на стаята им... поне засега.

Тя кимна.
- Да се залавяме за работа!

- Веднага! - веднъж заловили се на работа... спиране нямаше...

И да, цяла вечер работиха, но пък на другия ден всичко беше перфектно.

- Анджелика, мила... време е да се събудиш, за да кажеш честит рожден ден на някого.

- Оооой, ой! Добро утро! - усмихна се тя и отвори очи. О, днес бе рождения ден детето им. Вдигна се в леглото и го прегърна.

- Добро утро, скъпа моя. Честит празник

- Мерси, и на теб! - целуна го и се изправи изпъвайки се хубавичко. Отиде да се освежи и преоблече, а след това оправи и бебчето и се засмя. - Мисля, че сме готови.-

- Разбира се, че сме. И рожденничката виждам, че е изключително радостна днес, м? Юкари - още преди няколко месеца бяха решили окончателно така да се каже "спора" чий очи ще наследи. В момента малката направо си блестеше.

Тя се усмихна широко на детето, което да, наистина сияеше и вече се мъчеше само да ходи, но само лазеше.
- Време е да ходим.

- Да! Да видим какво са ни подготвили... и какво ние може би на тях. Кой знае какво ще измисли това мъниче тук. Моля, насам!

Тя отвори вратата и видя украсения коридор.
- Хахаха, яяя!ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕЕЕНН, ЮКАРИ!!