Когато се срещнем...

Засмя се и скри лице в блузата му.
- Да... честно казано ми липсваш, макар че по цял ден съм с теб.- тихо каза след това и вдигна лице към негтовото.

- Което някак звучи толкова странно, като се замислиш. - усмихна се на твърдението и махна няколко немирни кичура от лицето й. Пречеха му да й се радва. И да я целуне също. Това го правеше рядко напоследък.

Разбира се, че му отвърна... и как нямаше! Имаше чувството, че получава целувка след милион години!




Лека нощ, Мел *гуш*

Липсваше, макар че беше тук? Тогава щеше да гледа да оправи някак проблема... зависеше как щяха да се наредят нещата... най-вероятно хубаво.

Лека лека~ *гуш-ан*

Защото не оставха дори за секунда заедно,насаме, не обвиняваше никого, просто го бе установила скоро. Едната й ръка нежно погали косите му, а другата си остана около кръста му.




//Доброютроууу! xD

Така беше... не оставаха... той знаеше, че ще стане така още, когато се беше появила малката. Сега обаче подозираше, че щеше да става все по-обратното. Щяха да остават и малко повече сами.

Добро, добро~

Щом се отдръпна от целувката като замаяна, тя го хвана за ръката, хаха, голямата, сравнение с нейната, ръка и го задърпа напред.
- Хайде навън.

- Дадено... преди малката да е станала професор по картини. И по-важното преди да са свършили мечетата.

- Да, хайде, наистина!

- Мхм! Вече дори си представям покупката... Ей, тате! - вече в коридора беше веднага съзрял как баща му показва поредната картина с пейзаж на малката - Идваш ли и ти или ще я учиш на изкуство!
- Това ти ще го направиш така или иначе... певецо~

Анджелика тъкмо затваряше вратата и леко се поклони на възрастния мъж.

- Така и не се запознахме, съжалявам. Наричат ме само Раску, помежду другото... или "господинът от планината". Както ви е удобно, госпожице.

- Аз съм Анджелика, така и ме наричат, на мен също ми е приятно. - усмихнато се представи на мъжа.

- Чудесно, чудесно. Бях малко зает да си отмъщавам, но иначе трябваше да започнем от това. - можеха да си стиснат и ръцете, ако той не държеше момиченцето с намерение да не го пусне скоро... май. - Съжалявам, че не съм разбрал по-рано за дивотиите на розовият герой тук.

- Да... - кимна леко, а след това се усмихна на малката, а и на дядото и въздъхна тихо, скоро яха да тръгват.

- Ще ми позволите ли да разгледаме с нея още някоя и друга картина?
- Прилича ми на опиит... да останеш повече време с нея!
- Това лошо ли е?

- Да, остан..ете...- каза тя с триста зора и кимна. ОАх, беше трудно!

- Прекрасно! Малката, сега ще видиш какви красоти ще видиш с дядо ти.
- Не думай...
- Млъкни! Отивай да купуваш плюшки и други неща! Къш!

И тръгнаха~

Ямада беше в страхотно настроение, изглежда. Е, малката я бяха оставили на дядото. Беше притеснително, но пък... от друга страна познаваше баща си. А и нямаше сигурно да се бавят, така че...

Е, и излязоха.

- Магазинът е един от най-първите, така че лесничко ще го намерим... после можем да разгледаме покрайнините на града... какват че си струвало... нови къщи са.

- Интересно, да го направим.- кимна тя и скоро наистина пристигнаха в плюшкения магазин.

- Я виж ти, та те останали много. Ето там! Мечките са ето там~ По-светлата или по-тъмната... има дори сива...
- Сър, вие сте по-голямото дете - продавачът просто го познаваше. Четиридесетте бяха познати на повечето...

- Оооо, колко сладко!- хаха, анджелика седнана земята около всииички играчки ,ккто някои деца биха направили и се загледа в големите мечоци около себе си.