Когато се срещнем...

- Предполагам не си изпитвала толкова силна и привързваща до такава степен любов все още.... към приятел или към друг... Ами към майката? Ако тя обръща повече внимание на едното дете, другото ревнува за внимание.

- Аз не ревнувам от братчетата, даже ги бутам да сучат от мама като се родят нови! Инае... ти изпитвал ли си толкова силна ревност? Ама толкова силна, че направо да те изяжда.

- Не си спомням... може би не чак дотолкова силна. Аз съм затворена личност, далеч от обществото. Рядко дори съм имал достатъчно приятелки, за да ги ревнувам. Но всъщност, чакай... изпитвал съм подобна ревност, но към семейството си... към момчетата, когато ги отнемат от средите ни задълго... когато ги изпращат сами някъде, далеч.

- Аха... - кимна тя и се усмихна мило - Разбрах! Вече ми е ясно напълно каква е тая дума.

- Радвам се. Тя се чува доста често из нашето общество... обикновено става дума само за любовните преживявания. Това там е паркът.

- Май че да.- съгласи се хписа и се огледа из парка. -АЙЙЙЙЙ, КОЛБКО КРАСИВО!

- Така ли? Ами хайде! Да се разходим, да се загубим из алеите... нататък е по-хубаво.

- Хайдее! - затичаха се и двамата, а писана го стискаше силно за ръката. По лицето й се разливаше радостна усмивка, показваща колко се наслаждава на момента, ех, ако не се бе съгласил да я разведе из техния свят, вероятно щеше да остане това място непознато за нея. Те си имаха техни си земи.

Посочи й пътечките, които можеха да ги изведат на доста по-интересни неща. Площадчето... фонтаните... всякакви неща можеха да бъдат скрити в този парк и отй ги познаваше всичките. Все пак, често се бе крил тук от някоя претенциозна "мама" от съседните бардаци.

Седнаха на една от пейките и тя погледна към хубавото му лице.
- Ама ти си красив? Така де, имаш хубаво лице, затова ли те ревнуват повечето такива жени?

- Разбира се. Ревнуват ме, защото харесват физическите ми особености. Много от тях дори не знаят много за мен самия.

Тя се намуси и силно го гушна.
- Разкажи ми~

- За кое? За мен? За тях? Няма много за разказване. Красив ли се, хората се обръщат и те гледат, възхищават ти се... някои искат да те притежават, други не...

- За теб, не за тях.

- Аз съм този, който съм. Един от 40-те, може би най-скритият от тях... може би един от по-чувствителните, дори хората да не вярват в това. Аз вярвам, че семейството ми, това са те, се нуждаят от най-доброто, което мога да им дам. Аз им дължа изключително много... винаги скрит зад завесите, защото там предпочитам да се изявявам, те са батковците, които ме защитават. А аз съм просто момчето, което се прави на по-пораснал мъж.

Тя го целуна по бузата и се усмихна леко.
- Не се ли чувстваш самотен понякога?

- Може би... разбира се, че има такива моменти. Ние, всичките, се чувстваме самотни често, защото връзките ни са много силни. Дори и женени, някои от нас, винаги идват на сбирките поне или да ни видят. Затворен съм сам, вярно е, но защото аз съм го поискал. Когато затъжа, винаги ще намеря някого там, на който да се облегна. Това е част от нашата вяра.

Тя кимна пак.
- Това е хубаво.

- Така е. Винаги съм харесвал хъм... нашите разбирания. Пък и... когато грешим, заедно можем да се поправим.

Тя сезасмя.
- Хубаво мислите, и на мен ми харесва! РНие се сме точно така..

- Много е трудно... да изградиш връзки като тези... ние ги градим от години... а и такова беше възпитанието и положението ни едно време. Във войната чувствата се засилват.

- E, поне при вас е така, повечето при война става обатното...

- Не съм чувал. Нашите философи и разбирания просто ни карат да се сплотяваме още повече. Любимите цитати на народа ми са "Всички сме едно семейство, равни сме пред Северния дъх, бащата на Севера, баща на нашата сила"

- бРАВО~ - каза тя и измърка тихо, а слвед това се огледа наоколо. Настръхна, щом видя толкова много хора, едни бягащи, други целещки се със сняг и в следващия миг някой уцели и нея със снежна топка. Едното й ушенце стана в сняг, а ръцете й посиняха при допира със студа.- ЗЗЗЗз, студено!

Той се засмя и върна топката отново към който беше я изпуснал, за да им покаже, че несе сърдят. После се усмихна и я почисти малко.
- Да, снегът е както студен, така и забавен.