Когато се срещнем...

- И къде...отиваме?

- В парка, площда... на такива места. Мисля, че можем да хванем и една трупа музиканти или там... театър ли играеха...

- ТЕАТЪЪЪЪЪЪЪЪР? Аз съм страхотна актриса, разправяше котакът Вальо през зимата!

- Няма лошо в това. Когато бях ученик, това беше прекрасно изкуство. И задължително за изучаване. Можеше да играеш храст, но бе важно да знаеш...

- Странно о.о- ококори се тя и се почеса поглавичката.

- Музика и театър беше най-ценното, което можехме да имаме по време на война. Да се забавляваш и отпускаш преди и след битката е важно.

- Да, има хора, които... се притесняват много!

- Така именно ние премахваме притеснението. С времето всяка сценична треска изчезва. А когато знаеш, че около теб е твоето семейство, защото ние сме семейство...

тЯ се усмихна.
- Невероятни взаимоотношения...

- Да! - усмихна се и кимна весело - Такъв си ни е народа...

- Започва да ми харесва все по вече.-кимна писа и се заоглежда наоколо....?





Мел, лягам, утре класна по дойч, стискай силни палци!! *гуш*

Градът за момента си изглеждаше като обикновен град през зимата... така че нямаше какво да се разглежда. Още не бяха достигнали същинската част.
- Радвам се за теб.

Аааа, стискам! Много стискам! Само Вики xD

- Оооо, нямам търпение...-заподскача тядо него исе ухили котешки.- Искам сладолед.





МЕЛ!!! *намусена физиономия*

- Посред зима? Странно коте си ти... но добре... дано да ти понесегърлото!

...*гуш*

- Да, да. - кимна тя - Странно съм, до сега никога не съм... се разболявала!




А така!

- О... Радвам се за теб тогава. Тук, ние... също рядко се случва. Ние сме чеда на огъня, така казват другите народи за нас.. ето, сега наляво... и ще влезем в града.

- Ехха! - тя се усмихна - Макар че е зима, много ми харесва.

- Приятно местенце е, така си е - той махна на някакви момиченца, които се закикотиха след него, но продължи към набелязаните цели... странна постъпка за останалите, които го познаваха, но той си беше странник.

- Я,ДЕЦА! Малко се страхуевам от тях...дърпат ми опашката.

- Няма да го направят тук, не им е притрябвало, все пак! - кимна на оке една поредица момичета някъде, които се скриха веднага, разсърдени, че не е сам - Надясно и да хванем по-тихите улички?

- Те що ти сесърдят?

- Хм... защото съм с теб. Хората имат една интересна малка привичка, нарича се "ревност". Когато даден човек изключително много харесва друг, заради едно или друго, а обикновено се има предвид физическото и психическо привличане... то той те ревнува, когато си с друг.

- А ти ревнуваш ли ги? - попита тя и пак се гушна в него, напук на тх.

- Ревнувал съм... някога отдавна, когато бях млад и още не знаех много неща. Всеки човек, дори и този, който казва, че не е така, е ревнувал.

- АЗ не съм... о_о