Когато се срещнем...

- Радваме се, когато е така... това значи, че ни възприемат нормално... и не сме ги уплашили с нещо, предполагам.

- Или им е неудобно.

- Нямам представа... не съм срещал отново никой от онези, които преди бяха при нас тук.

- КОТКА В ХЛАДИЛНИКА! - викна Катрин и се разкикоти.- Здравейтееее!!!-каза тя и бръкна, за да сиизвади плодов сок-

- Хей, а ти какво бърникаш там! Не викай силно, че някой може да чуе и да дойде да си защити... ъ, каквото вече сме изяли...

- Добре, обре, тихо, шшш!- засмя се Катрин и си взе онова, което й трябваше.

Писа се бе скрила в краката на Ишин.

- Че как иначе! Тук всички трябва да са тихи, кой знае дали няма да ни чуят!

Тя погали писа, която я ухапа леко, а сле това се качи горе.
- И тя краде!-избазика се котето.

- Аз й позволих - ухили се русокосият и се засмя. Нали и той беше от господарите тук, у дома...

Тя измърка.
-Радвам се! Аз...хм... ще си крада някой път и без да ти искам разрешение.

- Добре, но не ми казвай, нали... тук обикновено... да, винаги става така...

- Да не ти казвам ли? Защо, това лошо ли е?

- Защото мога да се издам пред баба, тя недочува и ще разбере друго и... става лошо с метлата!

- Аааа, как ще ме издадеш бе! - намуси се тя и леко го одраска по крака.

- Дори и да не го искам понякога се получава... не знам как ме надушват...

-Очитети го издават!-кимна тя и се ухили котешки. - Мърррр, сега какво ще правим!

- Но аз... винаги си гледам така! Е, не знам де... сега... можем да излезем в града?

- Но ти не обича ш да излизаш...

- Само привечер... да, обикновено когато изпитвам нужда... но пък за теб може и да направя изключението днес...

Тя се превърна вчовек и го целуна радостно по челото.
- Благодаря тиии! Хайде тогава, ето ,човек съм, само чакай да си пусна косата! - каза тя и изтича до огледалцето, къдеот се намуси.- Като котка съм по-хубава! - пусна дългите си коси и ги разрочи, бяха нито прави, нито къдрави, вероятно начупени?

- Всеки както си прецени. Ти можеш да отидеш и като котка, няма проблем... все пак този град е пълен с всякакви същества.

- А не, ще съм човек, щом ти си човек до мен1

- Добре, добре... няма проблеми... къде обаче искаш да те заведа?

- Не знам... Аз съм котка, а в момента човек, ти ме заведи някъде!

- Ами... дадено - напъна се да измисли хубаво местенце през зимата, но явно се сети едно две, затова тръгна по-уверено. Все пак... той излизаше иначе само на две места...