Когато се срещнем...

- Дано.- каза тя изатрепери на рамото му.

- Няма страшно - наистина, нямаше почти никой, ако не се броеше един от момчетата, който само махна и се запъти с огромната тава нещо си нагоре... друг крадец в кухнята...

- Мъррр.-измърка, щом видя че са почти сами.

- Ето... спокойно си е... Значи е време да отворим долапа и да надзърнееем...

/лягам~ лека, лека^^

-Мъъъъъъл~~~





Лекаа *гуш*!! (нацуп!)

- Хм, я виж ти... разни зеленчуци и риба... малко месо... ще извадя всичко, което видя.

... *гуш*

- РИБА И МЕСО! -веднага се метна няколко пъти като акробат във въздуха щом чу кво има.




Йее *съннни*

- Знаех си, че ще избереш това! Как иначе! Вадя го, само да не ме събориш.

- Ам съм малка писана, няма как да те съборя! - измърка тя и се изкикоти

- Кой знае! Можеш да ме изненадаш по всякакъв начин!

- Мъъъър, така е.- каза и влезе в хладилника, където изяде рилбката направо от консервата.

- Да не замръзнеш само - момчетата се крадяха сами себе си, защото знаеха, че винаги имаше достатъчно храна... така че нямаше смисъл да й се кара.

- Мъъъъъър.-измърка, щом за една минута изяде цялата консерва, след това излезе от хладилника и потръпна- Да, студено, но пък си струваше.

- Щом казваш... можех да я извадя навън и всичко щеше да е наред... но нищо де! Има и други неща.

- Мммм, обичам го вашия хладилник, винаги е пълен!

- Ами, ние сме четиридесет човека плю гости, има си хас да не е пълен... няма как иначе да живеем тук.

ьТя се засмя и кимна
- Но... никога не съм ви виждала всички 40-те на едно място!

- Така ли? Просто не си идвала когато трябва... събираме се, когато има истински повод за това... някои просто пътуват много.

- Аааха...- кимна тя и се захили-Дано някой път успея да ви видя всички!

- Ще успееш! Ние просто ще се съберем някога, няма как иначе...

- Ако съм тук - да.

- Винаги можеш да останеш. Завинаги или не... за кратко или дълго... тук всеки е като у дома си.

- Благодаря, мър.- каза тя и обблиза лапичките си.

- Моля, моля... ние обичаме да казваме на всички това, в действителност рядко някой се задържа тук... Обикновено си търсят отделни къщи, но пък за нас... това значи, че са много близки... братя, сестри, любими...

- Тези, които остават...?-измърка и се омилка около него.