Когато се срещнем...

- Учителят Накамура ни е събрал от кол и въже все странници...

(Музата... музата е дошла xD

- Е, странници.. няма странни хора, просто тези, които са по-различни от нас, ние ги приемаме за такива.- повдигна "рамене" и измърка.- Браво на учителя.




Така изглежда хД

- Наричам нас си странници, защото сме доста различни от "нормалното"... и в началто всеки за всеки беше странен. И още е... О, а учителя... доста се поизпоти, докато успее.

- Но какво означава нормално!- недоволно пак заспори котката.

- О... зависи от хората. Обикновено под нормално се възприема това, което обществото разбира... в смисъл... сборът от определени правила за поведение, външен вид, разбирания... способности. Магьосникът е по-различен, магическият войн също. Те не са нормални, а странни... никой не разбира силата и способностите им, освен техните равни. Обикновените не притежават същото.

- Еех, демек пичовете.- избазика се и измяука.

- Нещо такова... - той доизпуши вредното си нещо и се усмихна пак. - Мен учителя ме намери докато се опитвах да запаля на майка си роклята от сватбата... това беше страшничко.

- Хахаха, защо си искал да й палиш роклята???

- Не помня... мисля, че бях забъркал някаква манджа с грозде и бях я лепнал върху роклята без да искам... по-добре да я нямаше, отколкото да ми дърпат ушите... а тогава мислех, че ако искам нещо да изчезне без следа е по-добре да го сложа в камината.

Тя серазсмя.
- ОГЪН! Същински огън си, такъв е елемента ти, нали?

- Да. И той така каза, когато нахълта у дома... така че нямаше съмнение още откакто ме взеха. Мисля, че и самата зодия овен си е с такава стихия...

- Хехехееее~ овен ли си?! Един от съседните котаци, котакът Вальо и той е овняк! Честно ти казвам с него на глава ич не се излиза!

- О, овните, ние де... такива сме си... Да, овен съм... един от малкото, които си пасват категорично със зодията откъдето и да погледнеш.

- Да, трябва ви малко вода, за да ви потуши огъня, иначе ще изгори всичко, даже сте заплаха за самите себе си.хи хи~

- А, и затова са се погрижили тук... но има случаи, в които ние ядосваме водата повече, отколкото тя може да смогне.

- Тогава ви трябва повече вода...

- Не сме й фенове... може би... За нас света си изглежда розов и щастлив.

- Розов? Бих казала оранджев.-измърка отново и се разхили.

- Зависи от гледната точка... да, може и син, и зелен... какъвто ти е на кеф.

- Гладна съм!- викна в следващия момент и скочи от него

- Вече? Добре, какво си решила? Да отидем в кухнята лично?

- Ами...малко меестрах.

- Едва ли има някого там по това време. Ако има, то ще е някое бабе или старец, който бели краставици... да отида сам?

-А, тогава ще ойда с теб, НО ме пази от дядото с ножа!

- Дадено... макар че, нали ти казах, може дори него да го няма!