Когато се срещнем...

- Е, едва ли завинаги, ноо...да, мър.

- Зависи, ти може да не си виждала такива хора, но ги има. Такива, които съжаляват дотолкова, че направо само за това мислят.

- Toова е странно! Всичко вече е свършило! Какъв е смисъла?

- Не знам... аз рядко съжалявам за нещо... за някои детски шеги и закачки или пък за някоя моя проклетия... нормално е като дете да си се срамувал от някоя постъпка

- E, да, така е, мър - кимна писа и го плизна по носа.

- От кога станах сър?! Странно... Но щом държиш...

- Сър!? МЯУ!? - изкриви главичка неразбираща думите му.

- Не... нищо. - беше станал вече да отвори прозореца, хем за да влезе и малко свеж въздух. Макар и достатъчно студеничък... Трябваше да си намери и едно четиво...

Четиво докато тя бе в стаята! Писа недоволно си сана пак котка и легна на дивана, затваряйки очички.

Усмихна се под мустак и изчака да усети, че миризмата на странни химикали се оттеглят. Ами, да... той все пак беше малко... хикикомори... не излизаше, особено през деня

Тя въртеше опашка недоволно, а се правеше на спокойна и лежаща на дивана. Котешки тарикатлъци.

- Коте, ти какво правиш в свободното си време по принцип. Чувал съм, че вие нито можете да четете, нито да пишете. Нямате и своя азбука.

- Кой те излъга!? Е, ние не четем, носе разбираме със знаци, непознати за вас, хората.

- Да, но... нямате писменост за тези знаци, нали?

- E, ако лапичките от калта не се счита за пистменост, значи не, нямаме.

- Не знам за тези... неща... писменост е това, което си виждала по нашите книги... всъщност, да... определени знаци, с които записваш речта си.

- Ми значи да, ние също си имаме!

- Е... добре, извинявай, ако съм те обидил с нещо. Не съм от езиковедите.

- Не си. Но ...нормално е, това при нас не е като да си говорим и пишем като вас, а по-различно. Случва се най-вече когато един котарак преследва женската, по стъпките му се разбира и майката гледа да се крие, оставя децата й да се справят сами вече, когато са на едно към...15 годинки? Наши 15.

- Което ми напомня, че разликата между теб и мен например може да е... особено голяма... аз ли излизам по-малък по ваши сметки...

- Емми...вярно много стоиш вкъщи, за мен е същинско мъчение!

- О, много хора са като мен. Аз не намирам нищо, което да правя навън. Да, понякога ходя до женския клуб или кръчмата... но нямам друго място в обществото.

- И правиш ли онова лошото нещо, което правят мъжките котараци с нас на пролет?

Засмя се но все пак кимна.
- При нас нещата не се възприемат точно, хм... как да го кажа... от такава лоша страна. Пък и нашите момичета не е казано, че ще родят малки веднага.

- Значи правиш...такива нещо?! - измяука и се скри под възглавниците тъжно.