Когато се срещнем...

- Не е трябвало да раждаш, за да прецениш това. Майка ти сигурно ти е казвала да се криеш от лошите мъжки котараци.

- Ми те всич ки са лоши през пролетта!

- Да, ако пък бяха хора, като мен например, майка ти щеше да ме мрази, задето докосвам малките й. Е, нормално е, но хората не разбират това. Те казват "колко са сладки" и искат само да ги гушкат.

-Да ,трябва да ча кате, докато майката не ни свали и остави да си правим и растем както си щем. Но иначе ни зарязва, мрацзи и вас, и нас

- Зависи от майката, не е винаги така. Ако е някоя, която познава хората добре и е свикнала с тях.. .и хората преценяват добре нещата... тя може да им се довери и да ги остави да видят децата й.

- Рядко се случва, на съседа Джими му се случи, амаа...той рядко го виждаме

- Е... да, така си е... но нищо, обещавам ти, че като си харесаш някой котак никой няма да те притеснява... тук и не обичат.

- Ама ако си харесам теб какво ще правим?

Засмя се, това беше невъзможно. Котка да хареса лисица.
- Ще видим... винаги има решение на всеки проблем или всяка странност.

- ека го намерим сега! КАЖИ МИ!

- Нямам никаква представа, коте! Един единствен път съм виждал неко да харесва човек. Доколкото съм запомнил те се възприемаха съвсем обикновено... и се обичаха. Зависи и от двете страни все пак.

- КОЙ КОЙ???

- Ямада... този, който сега си има бебе... но той загуби котето си... убиха я във войната. Беше ужасен ден, наистина.

- КНЯЯЯЯЯЯЯ?! Как ли се е почуствал!? - потрепери тя.

- Ужасно... това си му и личеше и се усещаше... той е музикант, магьосник... не можеше да се доближиш до него след това.

- Излъчваше отрицателна енергия?

- Определено... дотолкова, че дори птици, насекоми, всичко го отбягваше. Той... е изключително свързан с природата и живия свят наоколо. Музиката му както влияе на всичко и всеки, така може и да разруши баланса.

- Милия, дано с тая кака дето сега е хванал да се оправи работата!

- Предполагам... Музикалните магьосници са изключителна рядкост. Да ажем, ражда се един на хиляда години, ако щеш... децата ги правят безмерно щастливи... малките промени или големите промени в живота им също им влияят... мисля, че този път нещата изглеждат добре.

- Ех, това е чудесно!

- Да, така си е... и ние не искаме да го виждаме ужасяващо нервен, тъжен и така нататък... Котките май не харесват такива хора.

- Ами негативните им изсмукваме негативното, стига да... да ги обичаме.

- Веднъж... се скарах с една котка... ядосах се... не помня поради каква причина. После... мисля, че й посегнах... Да... болката понякога не може да бъде отмита лесно, дори и да обичаш някого.

Tя кимна замислено.
- Да, ако си й посегнал, вероятно е щяло да мине време преди да й мине.

- На мен също... в момента, когато се ядосваш, не съзнаваш какво правиш, кого нараняваш... ако се стига до там. После можеш да съжаляваш и завинаги.