Когато се срещнем...

- Но те могат да дойдат от всички страни! Обикновено те идват само, за да ме питат дали съм на настроение днес... не за нещо друго...

- Така си е... какво да се прави, като съм бил малък съм бягал от училище... и учителят много ме е биел...

Лека~ Стиска палци вече за математиката *гуш-ан*

- Дали си в настроение? Ама в настроение за какво?




- Че това какво общо има! Даже е трябвало да типомогне за обратното .- засмя се тя




Не правихме Т.Т щеше да е лесно изкарана оценка (синус, косинус... хД)

- За тях... да ги забавлявам, да им свалям звезди... обикновено на мъжа му личи всичко... или така казват жените...

- Ние учихме по време на война и размирици... той се страхуваше за мен... не ме биеше много де, но пък ми се е отразило... обичам повече приключенията и ги взимам по инстинкт.

Еее >< Следващият път! Няма да е нещо по-сложно...

- Уау, може би... са прави? - котето не знаеше, но всъщност ако един мъж бе достатъчно интелигентен и имаше за цел само да свали звезди на една глупава дама, за да получи в по-късен етап, или пък веднага желаното, то тоа щеше да го направи без ама никакъв проблем, щеше да направи така, че да "личи" само онова, което жената иска да види. Сигурно имаше много такива мъже, но писа не се бе срещала с тях, само с лошите, грозни котараци, които я дебнеха през пролетта!



- Ти си готин бати! - засмя се тя и го погали - Няма да дам на никой да те бие!

- Кой знае... искаш ли да минем по тези, по-забутаните улички, за да не правим впечатление на дамите? Или искаш да сваля две звезди за някоя?

- Никой не може да ме бие! Аз съм силен! Неслучайно съм тренирал, я! И имам корава глава.

- Искам да видя как им сваляш звезди.



В стаята влезе полу заспалата Изабелла, която бе на всичкото отгоре и рошава.
- А, добро утро.-измърмори тя, а Катрин се засмя.- Като кошница си в главата!

- Хм... но това би станало само ак поискам? Няма да се разсърдиш, нали?

- Добро утро, поспаланке! Къде си ходила толкова, че така се успа?

- Хайде де, ти не ис каш ли? Знам, че обичаш да правиш така.- каза леко намусено.


- Тайна.- сънено каза и сезасмя.

- Ще видим, ако имам достатъчно късмет днес... Току-виж пък съм окъснял и всичко е заето...

- Хм... подозрително... - той го правеше нарочно, може би и за да я разсъни и започна да я дебне.

- Пак? Заети? да бе. - засмя се.



Катрин се изниза тихичко иреши д асенатресе на друг от 40-те.....?

- Много! - плисна го с вода тя и се разсмя.-

- Кой знае... Ами да видим! - вече бе станал и платил за храната, сега се усмихваше и й подаваше ръка. Интересно... да, със сигурност там още работеха.

- М? Не съм те виждал тук.. .или съм? - той не се прибираше често... сега пак си беше изгубил някъде ученика и се връщаше помеждудругото за нещо. Грег тропна с жезъла си замислено - Извинявай, че така ти се изпречвам на пътя.

- Хей! Това беше нечестно! Ако замръзна?! Какво ще стане?

Тя вървеше до него и оглеждаше тайничко.


- А, нищо! Даже се радвам, че има ской да си бъбря! Хайде прави ми ком пания! Аз съм Катрин, сестрата на Кимбли.



- Няма такава опастност.- целуна го по челото и се измъкна от него

Скоро намери нужното заведение и се усмихна. Още имаше момичета там, пред входа. Така че моментално смени по някакъв начин изражението си... просто дори и невидима, промяната стана, след това доближи.

- Грег Уил, магьосник от четиридесетте. Шестият от тях. Надявам се не би имала нищо против да отидем до... библиотеката, където и да се намираше?

- М... да, все пак нали бях силен и кален... мога ли да ти ослужа с нещо?

Тя остана по-назад, за да наблюдава.


- Хайде да я търсим заедно! Ти какъв си? Елемент, занимание, вече по това ви разпознавам!-засмя се.


- Мммм, да.-каза тя и погали с пръст устните си. - Целуни ги.

- Здравейте, дами - той ги поздравяваше така винаги, когато минеше и искаше да побъбри с тях - Как се чувствате тази прекрасна вечер? Самотни? Красавици като вас не би трябвало да са.

- Магьосник съм. Най-силният изцяло магьосник на четиридесетте. Елементът ми е светлина. - той идваше често в двореца и пак не можеше да се ориентира.

- Хм? Само това малко, невинно желание? Ще те целувам, докато не ти остане дъх за това - беше или на такава тема... или го твърдеше сериозно. Във всеки случай веднага с удоволствие подходи към задачата.

Писа веднага прихна да се смее, но се превърна вкотка миг след това и се скри зад храстите и продължи да слуша.



- Бреей, най-силния! Наистина съм горда, че се запознавам стеб!


Тя му отвърна, разбира се, акар че се бе разсмяла на думите му и за да й е по - лесон, уви ръце около врата му и крачета около кръста му. Беше и много, ама много по-удобно!

Може да го правеше и нарочно, каквито и глупости после да продължи да говори и да ги закача привидно просто ей така. Можеше да прави каквото си иска. На едната дори подари цвете.

- Е... така говорят за мен те... защото това е талантът ми... И аз се радвам да видя роднина на някой от нас.

Можеше само да й помогне да не падне и от играчка да станеше плачка, както казваха хората.

Тя напров се изумяваше, сяка ш бе съвсем различен Ишин!


- Да и аз се радвам, че ви виждам, хехе, батко не искаше да ме оставя, амаа... Вече иска.


Миг след това обаче тя отдрюпна за миг лицето си и го погледна, без да слиза или променя стойката си де.
- Ходи ли си .. на онова място? - говореше за мястото, от което я бе взел.

Кимбли не обичаше да го взима, защото отвореше ли някоя тема Ишин, то значи нямаше да се спре. Той обичаше... да сваля звезди или да ухажва или пък... просто обичаше да ласкае... каквото настроение имаше. След малко повдигна въпроса и за да могат да му се пооплачат те.

- Оу, той е доста голям ревнивец, що се отнася до семейството... понеже е най-голям от всички ни... мисли се за най-големият батко.

- Не съм ходил от много време насам. Откакто намерих теб там. Ходех, когато чувствах, че има нещо, което се нуждая да споделя с някого... или когато се чувствах наранен, тъжен... каквото и да е.

Почеса се сънено по главичката, той продължаваше...



- Да, има нещо вярно в думите ти! Ето я и библиотеката.


- Винаги можеш д асподелиш с мен... ама това само като информация ти го давам.- каза тя и се усмихна леко притеснено.- Винаги, коегато искаш, се отправяй към...бардака!

Скоро обаче, противно на очакванията и на момичетата въобще, той им отказа и да влезе вътре, а и да остане още малко. Все пак... умело се раздели с тях без да се кара или да ги сърди.
- Видях те с периферното си зрение, че ти доскучава.

- Благодаря ти. Щях да се лутам с часове... винаги ми е бил като лабиринт този замък...

- Когато имам и съответната компания. Аз не обичам да ходя там сам... сред непознаните се чувствам още по-зле. Пък било те и жени и така нататък. Дори когато те намерих бях с други двама.

Тя го гушна, като се превърна пак в девойка и се засмя.
- Най-накрая, умрях с и от скука, това е направо отчавйваща работа! Ти им говориш хиляди хубави думи, оставш ги да ти се оплакват и...оле!


- Аз свикнах, но.. винаги можеш да ме викнеш, ако имаш нужда от помощ за развеждане! - пошегува се.


Тя слезе от него и се усмихна.
- Разбирам.

- Мога и повече, принципно, но не ми се занимаваше... аз не харесвам точно тях - бяха се отдалечили, иначе щяха да го подгонят де. - Такъв ми е бил късметът днес.

- Когато се прибирам, ще гледам да те... потърся... стига и това да мога да направя. Ела ако искаш и в лабиринта вътре.

- И все пак... не би ми се доходило там... когато ти си тук. Аз, все пак, мога да ти дам същата свобода. Върви където сърцето ти те води.

- Коя ти е любимка? - попита любопитн описа исе ухили типично котешки.

- Хайде, стига да не се загубим, че и аз не съм много за позната..


- Аз нямам нужда от това. Ти си ми съвсем достатъчен.

- Ами, не може да се каже. Повечето ми харесват, тези по-веселите, откритите, разговорливите... най-вече които обичат да се забавляват с мен и музиката ми... и не ги изнервя говоренето ми.

- Е, аз все пак трябва да вляза в библиотеката, така че... ако не се върна до час-два...

- Това е чудесно. А и честно казано и ти за мен сега. Колкото и да казват, че съм несериозен винаги.