Когато се срещнем...

- Когато човек изпитва нужда от нещо... иска по някакъв начин да направи нещо, за да се чувства по-добре. Не можем да те залъгваме. Всички сме минали по този път поне веднъж. Затова казват, че хората са изключително нечисти същества.

Тя се п очеса по главичката и продължи да сек рие зад възглавницата. Хората бяха лоши, макар че ги харесваше.

Не го интересуваше за какъв го смята. Това, което хората смятаха за нормално си беше... разбира се.
- Имаш предимство. Тук никой няма да те закача на пролет.

- Значи не ме харесваш, мяу.

- Хей, тъкмо преди малко каза, че не обичаш мъжкарите да те нападат нали? Това дали те харесвам или не като цяло не зависи от онези подробности.

- Их! Не обичам КОТАРАЦИТЕ да ме нападат, но ти не си ГАДЕН котак!

- А съм гадна лисица? Май е по-лошо... или аз така си мисля.

Разтрепери се под възглавничката.

- Спокойно, спокойно. Да знаеш, че тук никой, дори и аз, нямаме правото да те караме насила да правиш независимо какво. Някои пък обичат да гледат как ние, мъжете страдаме.

- Като кои например?

- Като дойде пролет ще разбереш... нали казваш, че това бил най-опасният сезон... но ние нямаме пролет тук, коте. Ние имаме само лято и зима. Двадесет години зима и двадесет лято, освен ако духовете на сезоните не решат друго.

- Уууу, колко време остава до лятото?

- Зимата едва сега започва. Още деветнайсет години. Зимният демон може да склони да пусне сезона де...

- КООООООООООООООЛКО?!-сепнато кресна и се разтрепери - ТОЯ ДА НЕ Е ЛУД, МЯЯЯЯЯЯЯЯУ?!

- Не той го определя все пак... това е нашият свят от векове.. .още преди той да се роди. Само по-висшите, само Природата, може да му запявода друго.

- Ми да му заповяда! Какво ти е това мъчение тука!!

- Това за нас не е мъчение. Ние сме привикнали към това. Пък и... народът на ездачите е народ на огъня като цяло. Зимата е най-прекрасното нещо на света за нас. Възпявана и величавана повече от всичко друго.

Почеса се по главичката с лапичка и кимна, заглъсявайки се наполовина с него-

- На теб едва ли ти е студено толкова, че да негодуваш... но да, има някои съвсем леки недостатъци. Както и да е... Не се учудвай, ако срещнеш във всички наши възвишени определения думите "студ", "сняг", "вихрушка"... "север"

Само кимна и се изправи, ставайки отново човек, след това се приближи до процоеца и постави ръка на стъклото.
- Студ.

- Е, сега със сигурност ти е по-студено, така е. Искаш ли да ти намеря дрехи? Или пък не обичаш да ходиш твърде натруфена.

- Така ми е добре. - каза тя спокойно и пусна косите си, които се разпиляха по гърба й. - Еха, така ми е по-удобно!

- Както ти е по-удобно, таква бъди... аз всъщност... Не съм виждал много котки, но последната, която познавах предпочиташе човешката си форма с уши и опашка... не знаех дори, че можете да ставате истински котки!

- Можем...-усмихна се тя - На мен ми е удобно ив двете!

- Тя казваше, че й харесва повече едната, защото иска да гледа хората в очите като им говори.