Когато се срещнем...

- Да, това е хубаво.- кимна - Защото знаеш как се чувства другия и как приема думите ти.

- Предполагам. На мен ми казват, че трябва да ме гледат като сумнамбули. Много съм въртял очи... но не лъжа!

Тя се намуси
- Какво е сумнамбул?

- По принцип е човек, който ходи насън нощем... но тук имат предвид... някои сомнамбули ходят и с отворени очи. Тоест значи да ме гледат изцъклено.

- Аааа, страшно! Аз ще те захапя ако направиш така

- Не, това се случва на определени хора. Не всички ходят нощем насам натам.

- Аха...дано

- Абсолютн сигурно е. Не се притеснявай, никой от нас, момчетата, не страда от това.

Тя кимна
- Да сенадяваме! - след това се изкикоти котешки и заподскача встаята, направи няколко странични кълбета и куп акробатски номера, което не знаеше , че умее.

- Искаш ли да излезем навън? Там ще имаш повече пространство за това... пък и няма да изпочупиш хиляди стъкленици и да се порежеш.

- Ти не излизаше, нали?

- Да... но ако ти държиш, ще те разходя. Не отказвам поне за това.

- Тогава ме разходи, така като човек ми е малко странно, но пък е забавно, виж ги тези продълговати неща! - размята ръце във въздуха.

- Това са ръце... И не са чак толкова продълговати! Поне можеш да ходиш с продълговатите неща долу... хайде.

- А, да, тези израстъци също са странни, хихихихи, ама пакам, ако повдигна и двете!

- Така и трябва. Ще се научиш, ако ти се наложи. Но предполагам, че не чак толкова.

- Искам и аз да опитам като човек!

- Както искаш де. Не съм ти казвал да си само котка. Тук може само да ти помогне ако планираш да се промъкваш наоколо.

- Има време преди да разбереш какво искам да съм капто цяло- оплези се и и цъфна пред вратата

- Да... но все ще разбера нали... тъй че... ще чакам. В градината може би, или в града? Къде предпочиташ?

- Градинка, ууу, трева!

- Няма да има особено много трева, но... не, може и да са почистили, да видим.

- Хайдее - изпляска с ръчички тя и хукна.

- Само да не се загубиш - той веднага сложи ръце в дълбоките джобове на панталона си, от единия от който извади една цигара. Не я запали, понеже си беше изгубил запалката... но пък не му пречеше да я дъвче.

тя подскачаше напред и се хилеше
- Тука е много хубаво!