Когато се срещнем...

Лисича усмивка проблясна там някъде за миг, после той остави китарата до себе си. Можеше да подрънка с нея после отново. Радваше се на компания, все пак.

- Така е. - той натрупа едно множество книги на съседната масичка, просто минаваше покрай тях, посочваше която иска, а библиотекарчето ги взимаше след него. Как ли щеше да ги занесе всички...

- Имаш много голям късмет, че подът не е гол, както беше преди и няма да настинеш... - бяха сложили едно мъхесто килимче, защото имаше опасност и онова малкото след няколко месеца да проходи наоколо, все пак. Не, не можеше да я събуди, пък дори и неудобно да му изглеждаше, като вдигна глава, ставайки наоколо тихо.

Погледна го само за миг стреснато, щом улови лисичата усмивка, ала след това се поуспокои и заспа в скута му, като котка.



- Да ти помогна ли с тия книги?


Е, тя спеше на пода и съвсем дори не го (уваше, че се разхожда, или нещо такова, докато феята не се блъсна в главата й и я събуди.
- Оо\?

Продължи да я гали, макар че след малко трябваше да я събуди отново. Сигурно трябваше да иде да се разбере с момчетата...

- Няма нужда... а, на мен ли? Или на библиотекаря?

- Фейо, недей така де! Тя тъкмо си доспиваше кратката нощ.

- Мърррррр~ - измърка котката и изпъна лапичките си, които стигнаха чак до коляното му-



- На теб, на теб.


- Изплашиме! - стреснато каза Анджелика, сложила ръка на сърцето си.

- Коте, само ако беше там, където съм роден, колко проблеми щеше да имаш само - майка му беше алергична към козината на животните... и те никога не бяха гледали истински домашни любимци, нито пък можеха да приютяват същества с козина...

- Не, не... после ще ги пакетирам с една магия и ще ги направи мънички, като кутийки за кибрит. Която някоя ми потрябва ще я уголемя.

- Фейо! Казах ти да не правиш така, защото ще взема да заключвам!

- Защо, Иши? - попита тя и вдигна главичка към него. След това близа няколко пъти козинката на едната си лапа и измърка.



- Еха, направо искам и аз д амога да правя магии!!


- Ти па са изказа! - изкикоти се феята и заподскача ту на неговата, ту на нейнатаглава.

- Защото ние хората, нали ти казах, все сме болни и алергични. Алергия е това... като усетиш конкретна миризма или вдишаш прах или нещо друго и започваш да кихаш безпир. Майка ми страда от такова.

- О, предполагам, че можеш да се научиш, ако имаш нужния магически предмет. Всеки ездач крие дълбоко в сърцето си късче своя магия. Първо на първо... всеки ездач е роден с елемент, нали?

- Хайде, стига, не вдигай шум! Предупреждавам те, че скоро време дори уплътнения срещу магия и на прозорците и вратата ще сложа.

- Значи тя е алергична към мен.-изплака писа и измяука жално.


- Да... обаче аз съм...дали и аз имам нещо такова в себе си? - очите й светнаха.

-Брей, голяма лубоф, големо нещо! - разкикоти се ПИЯНАТА?! фея.
- Мирише на алкохол? - измърмори Аджелика потресено.

Spoiler:

- Да... но няма страшно! Тя вече не живее у дома... разведе се с татко поради някои лични причини.

- Брат ти е ездач, нали? Ти си родена тук, в царството, нали? В пределите на драконите. Значи имаш. Всяко живо същество има магия в себе си, при някои раси просто е по-развита.

- Странно... кой ли ще й даде от... освен ако само не го е направила. Би ли се пробвала?

Spoiler:

Тя гопогледна лекичко и изпъна отново лапичките си към колнете му.
- Виинаги можеш да кажеш на едно мълчаливо котенце. - измърка тихо.


- Да, Кимбли ми е брат, но... е, може би наистина, да, може би си прав.-съгласи се тя и замислено кимна.


- Хлйъъъц! Хяхаахяхахяхяяя~ пийнах си аз бйез дъ искъм от чашкътъ с ром на Ишинкътъ! Хъ хъъъъъъъ, то па да са окажи не чашкъ със сокчи ХЛЪЙЦ, ами таквоз... някво ...ХЛЪЦ питие алкухолнууу~~ - разтанцува се и се завъртя във въздуха.

Spoiler:

- Не знам причините, затова не мога да ти ги кажа. В един момент те се обичаха и всичко беше наред, но когато отидох в училище изглежда нещо се е случило между тях. Тогава не съм разбирал. Но се срещам и с двамата достатъчно често.

- Прав съм. Това е основна тероия, която се изучава в Лагера. Можеш да развиеш дори само способностите на рождения си елемент, ако не си сособен на по-големи магии.

- Ишин... колко пъти да му казвам да не си оставя уискито и другите глупости на видни места... Добре, хайде да ходиш да се полудуваш и да поспиш после.

Spoiler:

- А, разбирам.-кимна тя котешки.- Същото като родителите на котакът Вальо! Неговите уж се обичаха ,обичаха, ама накрая таткото с друга мама, а майката с друг татьо! Аха! -


- Благодаря ,че ми казахте, да де, че ми напомнихте, ще говоря с бати!


- Хайдееееееее, хлъцуууууууу~~~~



^____^

- Нещо такова. Не съм ги питал какво е станало, пък и... е, аз съм щастлив, те също... народната ни философия си е такава.

- Да ти помогне да намериш елемента си ли? Обикновено това се наглежда от някой учител или човек с по-развита магическа способност. Сигурно Кимбли ще ти каже да идеш при по-големите вълшебници. Той е по-скоро войн.

- Хайде, хайде - той успя някак си да я изкара от стаята, за да не пречи поне на мъничето да спи и на майка му да живее спокойно

-А, браво браво, важното е ти да си добреи те да са щастливи! Аха, мър!

- А, значи...добре ще отида, даа, интересно ми е какъв е елемента ми!


- О, благодаря.-изшушука изморено Анджелика.

- Мда! Чувал съм, че обикновено... хм, вашите бащи остават ли в семейството междувпрочем?

- Веднага? Добре, късмет да се падне нещо, което принципно харесваш, ако знаеш основно за тях.

- Моля... после ще му кажа да си пази алкохолните питиета.

- Ооо, не, аз знам само кой е моя татьо, ама нито се поздравяваме, нито нищо. Ние повече тачим майките!

- А...е, не веднага, но тези дни, и да, дано.

- А, какво да ги пази, тя като го преследва...

- Да... и аз така знам... защото, поне така казват... е, мъжете били по-безотговорни.

- Ще се оправиш. Няма нищо страшно в това.

- Той си има начини. Живее в стая с епруветки... не може да няма допълнителни шкафове.

- Ами, поне при котките е така, не знам за вас, хората, но май и при вас е точно така! - изплези се и се умилква около ръката му.


- Е, на теб ти е лесно да го кажеш, аама за мен е ново и страшно!


- Е, говориш така, сякаш си няма никакъв друг живот извън стаята!- засмя се Анджелика.

- Зависи от много неща. Не мога да кажа, че самотните бащи, примерно са безотговорни... значи има и жени безотговорни и мъже такива.

- Но няма защо да е така. Нали досега говорехме, че след като си ездач, ти си родена с магията. Учудваш ли се, когато някой по кръчмите използва съвсем елементарни неща за всекидневието? Да кара чашите да блестят с едно докосване например? Едва ли.

- Ами... всъщност си няма точно... той дойде при нас седмица след началото на училище, когато се събирахме. Винаги е бил затворена личност. Предпочиташе да прави експерименти вътре, отколкото да е с нас навън. Да, излиза... но зависи с кого и кога.

- Е, добре... при нас майките ни ни зарязват, ако хората ни пипат. Но това не гиправи безотговорни, изглежда нашата "философия" е азлична от вашата. Мноого по-различна.- изпъта не пак замечтано на краката му и въздъхна доволно.

- Е... не съм ходила много по кръчми...-със зачервено личице каза - Някак си... ами... май само батко съм виждала едни-.два пъти.

- Оо, ясно тогава. - засмяно каза и се изправи сънено.- Утре тя става на една годинка!Какно ще й купим? - веднага на лицето й изгря незаменима усмивка.

- Така си е. Та ние дори елфите не разбираме напълно... така че... всеки с разбиранията си.

- Е... помисли тогава... някъде все ще е имало проява на магически елементи. Повечето хора се раждат със събудена магия тук, в нашето царство.

- О, ще трябва много добре да го обмислим. Ще я изведем из града, ако искаш. Което ми напомня, че момчетата няма как да пропуснат това.

- Да, да,.- тя скочи от него и се изпъна хубавичко, след това се прозця и седна в средата на стаята. Започна да ближе лапичките си и да мърка доволно.


- Ми... няма значение де, важното е друго! Ще си открия моя и толкоз.

- О, знам, знам, вече започнах да г опознавам всички и аз.

- После трябва да слезем да питаме другите какво са решили за утре. Трябва сигурно и аз да присъствам.

- Да, така е. Ако изпиташ някакви затруднения, можеш да се обадиш. Брат ти знае как да ме намери.

- Нали... всичките са едни такива образи...

- Разбира се, че ще присъстваш на рожденния ден на бебето! - каза дребната котка и продължи да се ближе.- Слизай , аз няма да шавам много.


- Добре, благодаря много, ще останеш ли за рождения ден?


- Да, така е- усмихна се едва забележимо и прегърна розовокоския.

- А, притеснявам се само да не се заляеш с нещо опасно. Да ти донеса ли нещо за ядене като се прибера?

- Предполагам... Ако не възникне нещо лошо за ученика ми... предполагам, че не все пак...

- Казват, че наскоро са успяли да внесат доста плюшки на пазара. Един шанс на пет-шест години е... можем да купим една от тях - усмихна й се мило и отвърна на прегръдката с прегръдка.