Когато се срещнем...

- Че той да я забавлява, ще я! У, цял ден му дай да се дърпа с някое детенце... внимавай че ще се привърже!

Аджелика се засмя, е, ако се привържеше...щеше да е хубаво, така хем дядото щеше да има с кого да се занимава, хем и беба щеше да е доволна и щастлива.

- Заповядай, това е за твоята закуска.
- Това за малката~
- О, единствено не ги питай и двамата за... бабата. Болезнена история е, както с повечето случаи.

- Няма да ги питам.- засмяно каза и даде на бебка за ядене, а след това се нахрани

- Свършихте ли вече, ой! Ямада!
- Млъкни! Има да яде бой още!
- Ама ти си много лош дядо, ходи да се запознаеш с... ох! Заболя!

Дообре, Катрин влезе и видя как един старчок бие...о, боже... врътна се и си излезе.

- Чакай, чакай, не се бой от този, така или иначе не му останаха сили...
Е, то енергия имаше, но сега само, за да види внучката си... най-сетне...

- Хехе.-анджелика му я набута връцете.

- Я виж ти какво сладурче си има дядо... - край... дадоха му играчка за цял ден... образно казано... Беше предал това и на сина си... можеше да се занимава с дете цял ден...

Анджелика сеусмихна едва-едва, а след това се изправи. Беше изпаднала в нещо като депресия, но не...по-скоро се наричаше апатия. Единственото, което обожаваше и оправяше настроението й беше когтато детето си играеше и беше радостно, всичко останало беше сиво. Сиво.

- Чух, че сте щяли да ходите някъде... искаш ли нещо допълнително, преди да тръгнете? Питник ще си правите ли... Ей и Ямада къде отиде?
- Сигурно да се измие, среши или така нататък... От играчка става плачка понякога!

- Да, ще ходим и за плюшка на дяволчето.

- О, чудесно! Накарай го след изворите да ти покаже малко повече и града.

Тя кимна
- О, да, непременно.

- И... е, той сигурно би ти обяснил, не знам как стоят нещата с неговите назначения. Войната свърши, но сигурно още има да дооправя належащи проблеми.

- В такъв случай по-добре да не го занимавам стова.- заключи тя и излезе от стаята.

- Татко! Давай момиченцето тук, че трябва да вървим! - тъкмо се връщаше по коридора целият вир вода, но докато го казваше, вече дрехите по него се променяха една по една, мокрите изчезваха заменени от онова розово и лилаво, с което магията му обикновено го обличаше... както и многото синджири.
- Няма да стане! Ще дойда с вас!
- Само не и това...

Анджелика вече беше отишла горе, реши да остави бащите и малката да останат на саме.

Щяха... да се скарат... но в крайна сметка кой беше победителят? Естествено, че господин дядото. Така че Ямада се върна победен.
- Той каза, че трябвало да... какво беше... Се запознае с малката като истински дядо с внучката си и дъра-бъра... искаш ли да отидем до магазините, докато той й покаже "целият свят"?

- Искаш да кажеш,че е с нея?!- веднага се сепна и скочи от леглото. Ето това беше луда майка.

- Да, ето тук отвън - в коридора беше и я просветляваше относно картините с пейзажи. Кое какво било... не, че бебето сигурно разбираше, нали... Но пък на "старецът" му беше кеф.

Тя не се притесняваше, че еточно с него сама, а изобщо, чене беше с майка си. Тя...е можеше да приеме, че другите можеха да се грижат за бебето.

- Не се безпокой чак толкова, Анджелика. Знаеш, че е в добри ръце. Макар че е още малка е време да се срещне и с цялото си друго семейство от-до. - ако включваше и момчетата...

- Знам, но...-въздъхна отчаяно, беше прав, но...как да свикнеше...ох, трябваше, да.

- Спокойно. - вече я беше прегърнал, той изпитваше нещо подобно, още повече, че беше син на баща си... - Ще свикнеш... пък и тя сега още ще бъде с нас толкова време! Представи си, когато стане голяма... ще се караме за това кога трябва да излезе и кога не.