Когато се срещнем...

- Да си наемем. И да, мога много неща!

- Веднага си анемаме. Ето там! Сигурно ще можем да оставим и мечоците!

- Да, ето тук.-кимна леко и щом си наеха обувките- те слязоха на леда.

- Ох, откога не съм карал... сега ще взема да се изложа...

- Дай ръка, аз също отдавна не съм!

- Добре... ама не ми се смей, като... ако... падна...

- Хайде, хайде, няма да паднеш.-

- Доверявам ти се... О, и ще се оправя скоро, така че! Напред!

Е, то и Анджелика взе, че падна, завличайки със себе си и Ямада. И колкото и да не й се искаше да признае, той беше ...ДОСТА тежичък.
- Ох.!-засмя се

- Извинявай, извинявай. Изненада ме, иначе щях да предотвратя катастрофата.

- Няма нищо, но мисля, че ме сплеска! - засмяно продължи.

- Тъй ли? Леле, трябва да поотслабна сериозно! - е, разбира се, направи усилието да се изправи. Беше забавно... защото беше хлъзгаво.

- Не, просто трябва да внимаваш да не падаш върху слабата си съпруга! - шеговито отвърна и се изправи-

- Старая се... но пък ако се случва нещо като сега, не трябва да ти изкарвам въздуха. Дай да ти помогна.

- Благодаря.-изправи се с негова помощ и с мила усмивка продължи да обикаля заедно снего по леда

- Току-виж ни дали накрая и награда... Постоянно организират състезания...

- Дано наградите им са хубави!

- Ще бъдат. Винаги са били... Особено за дамите

- Охооу, наистина.- кимна тя и се засмя.- Тогава да победим и да взема хубава награда.-мигна му.

- Дадено, щом я искаш... ама да не взема после да ревнувам.

- А, глупости, давала ли съм ти някога повод за ревност? - пошигува се.

- Не, разбира се. Но обикновено посред зима обичат да дават за награда някой хубав масажист... масажистите са големи проклетии.

- Ооооо, ахахахах! Ми... или ти ще ме размачкаш, или масажора! - изплези се и продължи напред.

- Да, затова ще си обявим война "кой е по-добрият"... образно казано.

Кимна веднага.
- Аз ще кажа кой е най-добър, да, да! - закикоти се.