Когато се срещнем...

- Да ги телепортираме!- предложи веднага.

- Хм... умно... само трябва да ме почакаш секунда, за да има кой да ги приеме от другата страна. Спокойно, не е нужно да ставаш от гърба ми.

-Ооо,чудесно, така ми е удобно!- усмиха се и го прегърна по-хулбаво.

- Мда, зная... - той се съсредоточи за минута и после изглежда успя да осъществи нужната магическа връзка, а след това се обърна и към багажа, като го запрати в нищото, тоест телепортира го с едно махване на ръка. - Сега ще те заведа в страната на приказките.

- Чудесно.-усмихна се тя и стегна бедра около кръста му, че да не я изпусне.

- Намисли си желание... въображението ти ще роди този свят от приказките все пак... ти си наред... и аз ще те допълвам.

И...стана тъмно,но все пак луната осветяваше земята и езерото, в което се отразяваше. Имаше цветя, храсти, изпъстрено небе с жълти, блещукащи ззвезди... нимфите се бяха скрили из цветята, дърветата, просто тайно наблюдаваха неземната красота, която може би сами бяха създали. Те бяха красиви... но все пак скрити.
- Я, какво създадохме!

- Виж ти, виж ти... и може би една бляскава звезда ей там, която да осветява езерото, досущ като диамант... получи се добре...

-Красиво...-тихо прошепна.

- Разбира се. Щом и ти и аз се потрудихме да го съвторим заедно. Хайде, да идем до езерото.

- Добре!- тя бързо смъкна дрехите си и цопна във водата.

- Топло е, нали? Чакай, че ще срещна роблеми с моите верижки и копчета.

- Да помагам ли? - появи се изпод водата ухилена тя.

- Може и да се наложи... ако видиш, че след минута още се чудя кое от къде излиза...

Засмяно излезе от водата, дългите й коси се спускаха по тялото й и закриваха малка часкт от гърдите й. Тясе приближи към него изапочна да разгопчава глупостите пред него.

- Можеше да стане и с "щрак"... но тогава щеше да ни изчезне хубавото езерце. Благодаря.

- Моля, моля.- тихо каза и се върна във водата, където продължи забавната си игра с прозрачната течност. Взимаше шепите си и ги изливаше върху себе си. Отстрани изглеждаше...красиво.

Той явно си добави и нещо наоколо за украса, преди да намери откъде да слезе във водата... наложи се и да махне калничките брегове, че щеше да е забавно да се хлъзне...

Но разбира се Ямада не се впечатляваше от подобни неща, но тя и нямаше такива цели, затова просто продължи спокойно и сякаш самовгллъбено да сисе полива и да не забелязва нищо на радиус десет сантиметра около нея xD

Ако му беше минал спомена от... каквото го беше нападало някога във водата... можеше и да си запази навика да забелязва нещо. Но не и след онзи ден. По някое време се оказа само че е избрал да направи водата около нея досущ като течен диамант... или беше изпуснато от въображението му...

Е, забеляза го, защото изглежда беше ...прекалено близо, обгръщащо я.
- Хахаха! -зассмя се.

- Почакай - е, нямаше да се пръска с вода пък... последната шепа вече звездички, които си беше загребала просто си останаха да висят във въздуха.

- А, браво!- продължи д ас есмее и приплува към него, като направи всичко след себе си "диамантово" и "звездичково"

- Най-голямата звезда е за теб, скъпа.

- Какъв романтик!- пошегува се и го целуна по бузката