Когато се срещнем...

- Нещо такова... може би по-скоро фантазьор? - наистина извади една почти истинска звезда направо от водата. Естествено, тук всичко бе възможно.

- Може би и двете.

- Всеки е по малко и от двете. Заповядай - само дето звездичката вече беше цвете... тези фокуси бяха едно от малките неща, които мястото можеше... но пък бяха хубави...

- Ммм, благодаря!-каза тя, а пред него се появиха хиляди Анджелики, които му се усмихваха потайно и той н еможеше да разбере коя е истинската.

- О, какъв срам... сега не мога да си позная момичето... - но бързо изпрати една въздушна целувка, която си лететеше наоколо под формата на стрела и се опитваше да си хареса истинската Анджелика... в крайна сметка щеше да успее.

Тя прихна да се смее и я уцели.
- Е, не е...е, добре д, честно е!-засмяно викна.

- Честно е! Беше хитро измислено все пак~ Блестя от желание да погодя подобен номер. - той май се замисли, за да си се представи... - Е, няма да стане. Всички около мен ще са розови, нали аз се виждам розов...

Тя се засмя.
- Веднага бих измислила начин, с който да те позная.

- Но аз ще съм най-цветен от всички... освен ако... - той плясна с ръце и веднага се покри с розов слой от глава до пети - Не стана и аз розов.

- Хей!- засмяно каза и си представи как желето-зелено, се излива върху истинския Ямада. - Е, ти си го предизвика. - пошегува се.

- Вкусно ли е? - сега заприлича на розов сладкиш с глазура, доколкото се виждаше във водата - Я виж ти, ябълки.

Засмя се и потопи пръстче в...него.
- Мммм, много!

- Виждаш ли, при мен всичко е вкусно... но сега и ти! Ще станеш пудинг!

- Ахахаха, ей!

- Не се безпокой, ще бъдеш най-сладкият сладкиш... само се приближи.

- О, не, не

- О, да, да... - естествено, това беше почти детинската част от съзнанието му, която идваше бързо и бързо си отиваше... но правеше достатъчно детски глупости за краткото време. - Хванах те!

Тя се засмя и го гушна.
- Оо и аз теб.

- Сега ти си имаш пай с ягоди, а аз... хм... шоколад с карамел.

- Ее, яж си шоколада.-тя опита от собствения си пай, който беш ена собствената й глава.

- Виж ти, какъв добър готвач съм бил...

Приближи се и започна да го ''цапа'' със собствената му манджа!

- Хм, хм... Не, от теб е по-вкусно.

Засмя се и го прегърна, макар че стана...смес между едно ядене и друго.

Водата стана буквално на бяло кремче... все пак да си отиваше с обстановката, я.
- Както обещах, добре дошла в страната на чудесата.