Когато се срещнем...

- Вече ще ме накараш да ти спечеля един. Какъв предпочиташ? По-бъбрив или по-тих?

- Бъбрив, не обичам мълчанието прекалено много.

- Дадено. Дълга коса, къса коса? Между другото... питат подобни неща и като някое момче спечели наградата... но за момичета масажистки.

- Ей!- засмя се тя и го сръчка.- Аз не давам! Само аз ще те масажирам! Е... може да направя компромис някак си...

- Сега говорим за твоя човек де! Започна се от господин масажиста.

-Е, предпочитам с дълги коси!- засмяно се пошегува и го ръчна.

- Сега остава да ти го спечелим. Давай да се развихрим на леда!

- Хайдее~ - и...започнаха.

Със сигурност щяха да го спечелят този... господин. Интересно... Дали по това време имаха обаче нужните дългокоси... беше модерно тук... особено по време на войната, но тя беше свършила миналата година...

- Е, харесвам тъмнокоси, къдрокоси~- каза, уж да го подразно, но той си знаеше, че тя си харесваше само него-

- Хъ, много конкуренти станаха... ще взема да си купя бинокъл, да ги виждам от далече и да ги отбягвам на километър разстояние с теб.

Разсмя се.
- Същото се отнася за мен с масажистките.

- Хм... значи при нас ще е състезанието "Кой ще се укрие по-добре от другия"

- А може кой ще направи по-хубав масаж на другия... в краен случай.

- Ами ако не ни се угоди на двамата... какво да се прави!

- Заедно ще си угодим.

- Естествено, скъпа... че ако ние не си угодим, кой друг... м? Или си искаш още къдравелкото?

- Нее... вече не, искам си само розовокосия!-прегърна го, като внимаваше да не се изтърси на земята де и го целуна по устните.

- Имаш го тогава. Имаш го за цялата вечер и за утре и за другиден... докогато пожелаеш.

- Ще се възползвам от това! Само да не забравиш! - каза и направо го задъврпа към мястото да се обуят, че предстоеше забава!

- Никога не забравям! Да не се казвам Ямада! - все пак ездачите смятаха имената за твърде важни...

- Радвам се да го чуя.

- Че не съм ли го казвал? Както и да е, да си го знаеш...

Скочи на гърбя му и уви крака около кръста му. Ех, направо си припомняе старите дни.
- О, колко е приятно! Ще ме заведеш ли в онази вълшебна гора?

- Отново? Хм, ами мечетата или и тях ще си ги водим там?