Когато се срещнем...

Тя се гушна в него и скри лице в палтото му, още една причина, неговите фенки да го ревнуват.

- Спокойно, ще се стоплиш бързо - прегърна я с усмивка. Беше неприятно и го знаеше, но бързо щеше да й мине.

- О... а представи си на котките какво им е.- ушетата виснаха надолу, а опашката и се заразмърда недоволно. Само ръцете й останаха вкопчени в него, с цел стопляне.

- Колкото и да искам, трудно ще си го представя... но пък донякъде, предполагам, че не е приятно, да... няма да рискувам да те стопля с нещо горещо за пиене... ездачите пият горещо саке, за да се стоплят.

- НЕ ПИЯ АЛКОХОЛ!

- Добре, добре, не ми се карай! Казвам само каква е практиката да не ни замръзнат носовете. Аз не бих те накарал.

Тя вдигна глава към него и го целуна по устата, ама съвсем безобидна, според нея целувка
- Мерси!

- Моля... за бога, дори как си могла да си го помислиш! Толкова ли съм зъл на външен вид?

Тя се засмя.
- Не, красив си!

- Но нали коментирахме, че имам лисичи очи? Може би те ми придават някакво нетипично изражение, като се заговори за алкохол?

- Да, пияница, който обича жените! иСКАМ ДА ОБИЧАШ МЕН! - засмя се тя, но разбира се не говореше в онзи смисъл, който всеки би си помислил.

- Само теб?! О, не мога! Сакето ми~ - почти веднага се излигави съвсем лекичко и не с лоши мисли той. Разбира се, че обичаше много хора, близки или не.

- Обичаш повече сакето си от мен?!- засмя се.





Гут найт, Меел ~..~ /гуш/

- Хм... - замисли се, сякаш бе изключително труден проблем за решаване - Може би не е точно така, като се замисля...

Гууут найто *гушан*

Тя се разсмя.
- Аз съм твоя домашен любимец, който ти толкова много обичаш! - пошегува се и измърка тихо.




^^

- Добре, що годе съгласен съм, макар че не можеш да си ми домашен любимец. Ти си разумно същество все пак, не мой роб.

- А кой казва, че домъшните любимци са роби? По-скоро вие, които се грижите за тях сте им роби, защото им давате да ядат и т.н.

- Зависи кой как го възприема. Ние, ездачите, не държим домашни любимци в този смисъл. Ние обучаваме ограничените в телепатия същества да се грижат за себе си сами, доколкото могат и си помагаме едни на други. А по-разумните и по-силните духом и физически са наши приятели. За тях е обидно да ги храни човешка ръка.

Тя замислено кимна, явно наистина живееха доооооста различни животи.

- Стопли се, нали? Да не ти остане измръзване?

- Надявам се че не, но ако пак ме целнат с топка, може и да стане!

- Няма, няма... ще се опитам да те опазя. Ако искаш ще намерим някое още по-тихичко местенце.

- Dа, с много храна1

- Такива места в града са само кръчмите и ресторантите, а там има много хора. Освен... хм, каква точно храна имаш предвид?

- Месце? - усмихна се сладичко.





Мел, стискай палци х_х утре е страшната класна по АЕ!