Когато се срещнем...

- О, бас ловя, че това не е всичко. - засмя се... как можеше човек да не е в добро настроение... не, изключено. - Хайде, рожденничке, мамо!

- Хайде, хайде.-смееше се Анджелика, докато слизаха по стълбите.

- Направили са всичко направо неразпознваемо! - всичко беше украсено, наистина. Знаеше, и той беше участвал в такива неща... но сега беше по-различно.

И накрая...всички изскочиха. Малката се разкикоти, а Анджелика остана шашната.

Всяко шоу си беше уникално... е, не че не очакваше поне от някъде да се появат. Следваше процедурата "нападни бебока" и съответно "пази бебокка"

Да, беше хубаво... всички се забавляваха и най-вече рожденничката, която вече всяка година щеше да очаква такива изненади.

Щеше да ги има... пък дори родителите й да решаха да се преместят в самостоятелна къща... о, те, момчетата, бяха си непридвидими...

И...стана време за рязането на огромната торта. Хахаха, по лицето на Катрин имаше сметана, а Изабелла изглеждае изтощена.Както и голяма част от момчетата, които бяха работили повече.

- Кой ще разреже това чудо?! Ама... ей, това тук става като за цяло легло на малката!

- Да,.-ухили се Катрин и с малко сметана нарисува нослето на малката-Хехе.

- В такъв случай да я оставим да си види тортата? Ще се изпоцапа здравата за здраве.

- Аха.-засмя се АНджелика, а Изабела и Катрин се отдръпнаха.
Феята пък летеше развеселено и се радваше на всички.
Котето спеше горе.

- Дай да видим тогава. Хайде, Юкари, намажи се... после обаче да няма проблеми с прането.
- Аз ще пера! Всичко бяло - чисто бяло!

- Хахахха! - Анджелиака прихна да се смее, а малкото момиченце изглежда се забавляваше много.
Изабелла седна на стола и се подпря леко, ох, беше изморителна нощ! Плачеше за прегръдка и сън.

- Браво, Юкари, скъпа! - после идваха дори и подаръците... ама първо трябваше да мине през цялата тази торта. Никой нямаше да има против да направят всичко това на каша... пак ставаше за ядене.

И...след като всички се изпомазаха, стана време за разопаковане на подаръците.

- Хайде, да помогнем малко на малката, мамо... Че тази планина от подаръци...

Анджелика кимна развеселено и седна до малката на земята и започна да разопакова с нея, Ямада и другите.

- Я, виж ти, ама всичките сте такива едни... как можахте да похарчите толкова пари и за това!
- Но това е дъщеря ни! Така де, част от семейството!

Анделика толкова се разчувства, че от очите й затекоха сълзи.
- РЕВНА! - прихна да се смее феята, а Изабелла се усмихна мило и клекна до нея, както очакваше и другите да направят.

- Спокойно... - естествено, че нямаше начин да не го направят... Те си бяха такива. Макар че негласно трябваше да се разберат да не започнат всички да я успокояват едновременно.

Тя се разсмя през сълзи и ги прегърна всички...до колкото й беше възможно де.

- О, разчувствах се~
- Ела да те гушна и аз...

- Хахаа, - котето бе влязло да си токрадне месце и стана свидетел на забавната сценка.- Боже-коташки, защо ревете?! Да не е умрял някой?!

- Ей, тука се реве винаги, по всяко време и за всичко! Дори и на сватба~