Когато се срещнем...

- Брех, странни сте! - измяука тя и си открадна месце, а след това севърна горе в стаята.

- Не е вярно! Не я слушай, бебо, не сме странни~

Щом всички се поуспокоиха, станаха и едни се разтанцуваха, други си доядоха, а трети се отправиха към стаята си...за сън (Изабелла)

- Време е! Малката да си ляга!
- Стига де, я я виж само! Може да си поиграем още!
- Не, Вафа...

Е, поостанаха още малко, но щом момичето наистина се почувства уморено, Ямада и Анджелика се качмиха да я преспят.


//МЕЛ!!! О.О какво става у скайпу?!

- Най-сетне... както казах, те вземат ли някой на мушка, не пускат...

Ми моят принципно си работи... да рестартна пак за опит?

Щом оставиха малката да легне, Анджелика прегърна силно розовокоското, докато стоеше на земята. О, беше трогната, беше толкова емоционална в този ден, че направо човек би се усъмнил, че е бременна отново, но хехе, не беше.

- Е, успя ли да се добереш до тортата, докато бебчо вършееше наоколо, м? - момчетата като за първи път днес не го бяха изнервили, като за забавление, естествено.

- Разбира се, дори тя беш еневерояно вкусна.

- Чудесно. Радвам се, че си изкара хубаво. А, да... и мечето е за утре, разбира се. Което ще купуваме.

- Да, разбира се.- кимна тихо искоро...заспа.

- Добро момиче... Наистина стана доста късно... - той просто се беше разнежил от празника.

А тя бе заспала в прегръдките му. Беше й.....приятно.

Той погледна към малката, за да се убеди, че е добре завита и спи спокойно. Не можеше да ги остави за нищо на света и двете... и двете. Баща му не бе дошъл... но да, щеше да отнеме време. Може би утре.
- Сега да се отправяме към по-дълбоките сънища.

И...така, заспаха на леглото, също както милото бебче.

Единственото, което му се присъни бе, че отново празнува. Май беше изпил една чашка в повече, но не и толкова, че да стане за резил...
На сутринта се събуди, взирайки се почти веднага в заспалото лице на... половинката си? Така ли се водеше...

Погледът му я накара също да отвори очи и да му се усмихне, а тази нейна топла усмивка излъчваше любов. Погали нежно бузата му с една ръка, а с другата потърка очите си-
- Добро утро.

- О, добро утро, мила. Бързо се разсънваш.

- По-скоро събуждам, мога да заспя отново веднага.-измърмори сънено и потърка лице в гърдите му.

- Да... по-скоро ти си права. - прегърна я по-силно, макар че и той самият беше в момента в режим на мързеливост... така че едва ли беше толкова силно...

Леката слънчева усмивка изгря на нежното й, все още несъбудено лице, а тя едва-едва докосна с устни челото му и се усмихна.
- След вчерашния ден няа как да не се чувстваме изморени-

- Разбира се... но само се моли и днес да нямаме гости... имам предвид личност, която направо ще ти вземе цялото време.

- Като коя например?

- Не коя, а кой. Имам предвид баща ми. Той се побърка, когато му казах преди седмица за... всичко... о, и моля те, не се стряскай, ако реакцията му към мен е малко по-рязка в първия момент.

- Да не вземе да ти се кара? - сепна се и го погледна учудено