Когато се срещнем...

- Само а не се загубиш в цветята... ако да ще отида да те търся... като набия този и този тук...

Е, той се зае със своята част от работата си, която включваше доста шишета и течности тм...

Тя вече бе навън и се наслаждаваше на цветята. Седна на един камък, откъсна едно ццвете и го сложи в косите си.



-Мърр.-измърка до него, беше до краката му.

Беше длъжен да ги набие още малко... пък после щеше и той да излезе да.. .идеята му харесваше... разходка... малко чист въздух...

- Скоро ще бъда готов... ти измисли какво ти се прави, като ти омръзне.

-Мър.-кимна писа и заспа в краката му, тя беше котка, обичаше да лежи.

Нека останеше малко да натрупа още малко енергия... макар че със сигурност я имаше дори в излишък.

О, обичаше да се търкаля в тревата е пръста също!

Скоро май привърши с разните си бъркалки... Не изглеждаше особено... приятно на вид, тази зелена течност... но той си знаеше

- мъъъъърр..-мъркаше и хъркаше едновременно, странно.

Нека поспеше още малко... той си сипа още чашка, този път чиста вода... добре де, с мирис на лимони... те, 40-те май обичаха тези лимонени миризми, изобщо цитрусовите плодове... но това беше дълга история. После какво щеше да прави... не му се излизаше особено...

О тдживението тясесъбуди и измърка.
- Мъъър, готов си?

- Разбира се... о, извинявай, че не те събудих веднага... бях се замислил какво да правя... програмата ми не е натоварена само с експерименти.

- Мъъър, почеши мепо коремчето

- Мързелче... но пък защо не... да не вземеш да ме одереш... казват, че котките не обичали...

- Хехехе, щях, наистина - измърка и се овъргаля - Да се понаостря ноктите. Но пък под врътлето обичам, мър

- Спокойно и да ме надраскаш, все някак ще зарасне, нали така... дай да те помачкам тогава.

- Мъъъъъъъъъъъъъъъъъъър~~~- замърка тя, щом започна нежно да я милва

Усмихна се, което включваше лисичото му изражение на пълни обороти... но никой не обръщаше вече внимание, освен някои майки на момичета за омъжване... както и да бе...

Тя го погледна сепнато
- Лисица...лисица...-одраска го, изхъкска и се скри под леглото.

Засмя се... да, сигурно й приличаше... е, той го приемаше вече като нещо нормално.
- Не ти ли приличам на такава обикновено? Когато изглеждам... спокоен без усмихвания?

- Мяу, няма да ме изядеш, нали?

- Разбира се, че не... това, че съм се родил такъв, не значи, че съм лош.

Тя се върна донего иоблиза раните му
- Съжалявам.

- Нищо ми няма пък ти! Не се страхувам от това... нали ти казах, че ще зараснат бързо.

Тя измърка и отново продължи да се гуши в него.

- Много мило от твоя страна, че ми позволяваш да те мачкам толкова... когато бях малък котките пък и повечето животни не ме обичаха много, понеже много ги гушках и закачах.