Зима в пустинята...

-Върни ми Нава и всичко ще си бъде както трябва.-но продължи да стиска оръжието.

- Да ти го върна ли? Че той да не би да ти принадлежи? Не мисля!- поклати глава и отстъпи назад, очите му пак просветнаха в златисто и запазиха този си цвят.
- Той на себе си принадлежи!
- Мълчи, момиченце! С теб после ще се разправям!

-Не е недвижим имот,това е вярно,но все пак си е мой.Но добре,ще го кажа по друг начин...Върни му обратно тялото,защото за това съм сигурна,че не принадлежи на теб.

Червенокосият въздъхна някак отегчено и поклати глава:
- И с това не съм съгласен. Да си беше мислил брат ми преди да се изправи срещу Дарсия.
" Хвани Гато, той ще се примири само ако тя е добре..."- Нана прошепна тихо и едва едва в съзнанието на синекосата, това беше една от първите й магии и й костваше доста енергия.

Толкова се беше отплеснала с това да го тормози,че забрави как да завърши битката.Добре бе,колко пъти още щеше да го праща към стената?!Нава щеше да се върне с половин мозък,сериозно...Обаче се възползва,стрелна съм към масата,под която се криеше котето,и колкото и да не искаше,го взе за заложник.
-Не мърдай!-точно навреме се обърна да насочи меча към него.-Не мърдай...

Ника замлъкна и впи поглед в елфката:
- Пусни я.- промълви тихо и злобно, като пристъпи крачка:- Само и мустаче да й падне, ще съжаляваш че изобщо си тръгнала след мен.
Котето примига пак няколко пъти, но не беше уплашена, всъщност вътрешно се смееше:
" Джесика Дърнакс, никога не бих казала че си същата онази, която се сражава с Ника преди три години в Каз Модан."

"Хората се променят,Гато.Боже,това беше толкова отдавна.Изобщо не искам да правя това..."
-Ти ще си виновен...не ме предизвиквай,много добре трябва да знаеш колко сериозна съм...-погледна го предизвикателно,но не посмя да стисне по-силно животното.-Сега...го върни...

- Да го върна...- стисна зъби и се намръщи още повече, а котето измяука жално, правеше го нарочно, но Ника не схващаше.
" Той е лесен за манипулиране. Но друг е въпроса, че е от части като брат си. Защитава обичното си до самия край. Само да те предупредя, че когато Нава се върне той..."- не се доизказа, беше прекалено късно, последното което Ника успа да каже беше, че се примирява, но малкото демонче да остане невредимо и косата избеля. Само, че този сега не беше точно Нава, или беше той, но малко променен. Стисна очи и падна на колене, а на главата му чифт лисичи ушички се раздвижиха, ослушвайки се любопитно.
"... Ще е трансформиран... Леле!"- завърши котето и присви леко очи.

Джесика остави котето на земята,мечът й издрънча също и-със ушички или без,а може би и с опашка-тя се устреми към него.Падна на колене,пое лицето му с ръце и забравяйки,че има още хора в стаята,го целуна.Уви ръце около врата му и затвори очи,като няколко сълзи закапаха по дрехите му.

Белокосият отвори очи, бяха жълти, даже биеха на златисто. Примига изненадано няколко пъти, но се усмихна и прегърна синекосата:
- Джес. Джес, всичко е наред...- прегърна я по- силно като затвори очи и изобщо не разбра как лисичата опашка се поклати леко по пода от радост.
" Колко..."- Гато не завърши, а само въздъхна и седна кротко на пода:" Е, господарю Ника, до нови срещи... из чуждото съзнание."

-Уплаших се!-опита се да преглътне няколко хълцукания,но не стана.-Уплаших се,че нямаше да се върнеш!Боже,Нава...
Зарови лице в косата му и продължи да хълца и подсмърча.

- Но се върнах, върнах се.- промълви тихо и нежно погали косата й:- Ника се предаде сега, но е дал дума на Дарсия...
- Можеш да отметнеш думата му.- проговори белокосото момиченце, като се усмихна чаровно и събра ръце зад гърба си.
" Но трябва да усвои трансформациите ми, само че при всяка среща с тъмна магия, става по- сложно... заради раната от меча на Сянката."
- Ще мисля за това друг път, сега... сега искам просто да съм тук.- отвърна белокосият, като прегърна пак Джесика и затвори силно очи.

-Я чакай малко...-дръпна се колкото да успее да му погледне главата.
Стоя така,мълчаливо за няколко секунди,като накрая не се сдържа и изпищя радостно.А тя самата не пищеше много...
-Ушички,ушички!-и се хвърли да ги докосне,даже ги почеса.

- Какво?!- сепна се и хвана едно от ушетата стреснато:- Това какво е?!
- Да не забравим и опашката!- засмя се тихичко Зини.
- Уши, опашка? Какво става тук?- разтрепери се и очите му се разшириха ужасено, а още повече и от писъкът на Джес.
- Трансформация. Ще има да ти обяснявам.- отвърна Нана и кривна глава на една страна:- На дълго и на широко. Сега се порадвай на лисичите си придобивки.
- Лисичи придобивки... Придобивки? Лисица ли?

-Това е толкова яко!-заряза ушичките...по дяволите,той имаше опашка!Направо щеше да се разтопи.-Вече си имам нов начин да те карам да ме слушаш.
Засмя се тихо и всякакви сълзи изчезнаха.Отното го почеса по ушите и го озари с една от големите си усмивки.

- Нов... начин...?- попита едва едва и настръхна още повече, но това най- ясно се забелязваше в лисичите уши, които клепнаха надолу:- Просто разкошно!- усмихна се в отговор и въздъхна:- Трябвя да се примирявам, нали?
- Да.- отвърнаха тримата в ъгъла и кимнаха едновременно.

-Шегувам се,шегувам се...-погали лицето му и отново се усмихна.-Всичко ще бъде наред...

- Искрено се надявам, че това...- погледна през рамо и размаха леко опашката:- От къде е това лисичото?
- Ами... тук е малко трудно, аз също не съм много убедена...
- А ти си?- обърна се към момиченцето въпросително.
- Бурзум Загур- аш Морна, още Сянката или Нана. Падам ти се нещо като сестра.- отвърна с широка усмивка и кимна няколко пъти с глава, потвърждавайки информацията.
- Сестра... малка сестричка...? Добре, че поне ти не се бориш за тялото ми, както Ника ,че тогава напълно щях да се откажа от тоя живот...

-Уф...-скочи на крака и се хвана за главата.-Много родниски връзки,много трансформации,много се насъбра...

- Съгласен съм с теб напълно.- кимна белокосият, като също опита да се изправи, но се оплете в бялата опашка и пак се озова на земята:- Я, започни от начало?- обърна се към детето и я погледна жално- жално, като истински лисунгер.
- Простичко, Съдбата събра душите на Сянката, Морисия, Арагорн и Аника в едно. Разплете техните карета и оплете ново, моето, така се появих и аз, само че с няколко души не е лесно. Не знам кои магии трябва да използвам и кои не, кога и как... объркващо е. А и съм дете, и от горе на всичкото спомените ми са прекалено, прекалено много...- приведе глава и зашари с червените си очи по пода:- В един момент искам да помогна на всички срещу злото, а в друг искам да поема контрола над нечия черна армия. Ника затова май искаше да ме убие. Раздвоена съм, не знам чия страна да заема, а желанията на другите души са силни.

-И тогава си представи...защитниците на двата различни начина на мислене-аз и брат ти тоест-се бием за справедливост.Само дето тая справделивост хем съвпада,хем не...Аз обаче го изманипулирах и ти сега си тук.С тези...сладки ушенца!

- Май ще си запазя ушетата за по- дълго.- усмихна се широко и притвори мило очи.
- Докато енергията не се разсее.- отвърна момиченцето:- Ти си светлината, създаден със помощта и от силата на тъмнината, както старите легенди. Но в теб има частица от тази тъмнина, а примесена с тъмнината на брат ти това прави големи преплинатия в енергийните конструкции в тялото ти. Затова и е трансформацията със синия полумесец на челото ти, затова и е това сега, а за други... мисля, че не трябва да очакваме.
- Не мислиш или си сигурна?
- В нищо не съм сигурна, бате. Дори, ако видя Дарсия и Муртаг и тях сигурно ще нарека така.- вдигна рамене момиченцето и тихо се засмя.
- Само, че скоро едва ли ще видиш който и да е от двамата.- отвърна Грегор сериозно. Извън залата нещата явно се успокояваха, нямаше толкова убити от червенокосият елф, но имаше доста наплашени и все пак всичко беше утихнало:- Не можем да те пуснем да излезеш от тук докато някой не нареди.

-Държите я тук затворена?-повдигна вежди,но изведнъж се подсмихна и заприлича още повече на лисица от Нава.-Ами ако ние се хванем да й бъдем бодигардове?Ще я пуснете ли?

- Бодигардове?- замисли се Джуджето и скръсти ръце:- Може и да е възможно, но...
- Нали си представяш какво може да се случи, ако на нея нещо й се случи?- сепна се Зини и го прекъсна.
- Но те могат да я пазят по- добре от нас. Видя как Ника я откри, скоро някой друг ще дойде и ще реши, че иска заключената в нея сила. А ако силите на четирите души попаднат в неподходящи ръце...
- Не мисля, че някой може да изтръгне тези сили от нея. Тя самата не може да ги използва, а ако бъде убита... умират и другите.
- И все пак...- Грегор вдигна ръце въпросително.
- Добре, мисля че става. Но да я пазите!- размаха пръст Зини и погледна онези двамката.

-Обещавам!-усмихна се до уши синекосата и внезапно вдигна белокоската от земята.-Хайде,Нана...И ти,Гато.Да си ходим.
Гушна я хубаво и успя да сложи и котенцето на рамото си.Беше отговорна и за двете...Ника можеше да бъде досадник от всякъде,но това животинче значеше повече от собствения му живот за него...Пък и не беше способна да го изостави и по други причини...