Зима в пустинята...

- Джес, днес се сдоби с няколко странни същества с бели коси... ъъ, козина...- засмя се Нава, като се изправи и я последва. Нана махна с ръчичка на хобита и джуджето и уви ръце около врата на елфката.
- Знаеш ли, това момиченце ще ми пилсва.- подсмихна се Грегор.
- Притежава доста голяма част от щурия нрав на Анарогорн.- отвърна жълтоокият до него и също се усмихна:- Сега пак стана спокойно тук.
- Но до кога ли?

Стисна здраво меча...и проряза въздуха,като един достатъчно голям портал се оформи пред тях.Елфката мълчаливо премина,прибирайки оръжието.Хвана по-добре момиченцето и изчезна заедно с нея и Гато.

- Нава!- Зини подвикна след него, преди и той да се изгуби в портала:- Пазете малката. По думите на Съдбата и Горгодия, Нана може да е спомагателно при активирането на сълзите, но може и да попречи. Раздвоение.
- Разбира се, разчитайте на нас.- кимна леко и престъпи портала.

Появи се точно в средата на централния коридор, точно когато увиваха и последното тяло в платове. Шуичи потрепери и се огледа объркано:
- Какво се е случило тук?- попита тихо, но не получи отговор от качулатите.
- Знаеш, че Нава има брат близнак, който е негово второ съзнание, нали?- заговори Грегор от далече:- Ника се казва, беше дошъл тук за Нана.
- Нана? Тя къде е? Добре ли е?
- Джесика и Нава я взеха да я пазят. Ника скоро едва ли ще се пробуди, тъй като Гато е също с тях, а той ще се появи пак когато усети силите на Дарсия около себе си... около Нава.
- Ще могат ли да я предпазят?
- Точно те мисля, че да.- отвърна джуджето, като спря пред него:- А ти защо се върна?
- Трябва ми господаря Зини, отиваме в Графството!
- В Графството, защо?
- Заради... ангел на име Кевин.
- Кевин?!- сепна се Зини, чул думите на червенокосият:- Какво за него?
- Намерихме някой, който може да го прекръсти. Но се нуждаем от още помощ.
- Кой?- хобитът портепери и очите му се разшириха нетърпеливо.
- Жрицата Йоко, от света на долноземците.
Настана мълчание, в което Грегор и Зини се спогледаха въпросително. След миг малкия хобит се насочи забързано към Курама и го дръпна за ръка:
- Да върмим. Бързо!