Зима в пустинята...

-Не се бъркайте в моите работи!-зръмжа Алексис но гласът й се беше променил.Два еднакви гласа говореха вместо духа.
....
Катрина погледна китките си.
-Е явно вече нямаш друг избор освен да се откажеш!-каза Риерда.Тя извади едн нож и го допря до гърлото на Катрина
-Направи го но тях ги остави!-каза момичето
-Много си смело момиче-смръщи се жрицата.Тя хвана двете ръце на Катрина.Скоро на ръцете й се появиха две дълги рани.Катрина затвори очи.
-Само ги остави...-каза тихо тя
-МЛЪКНИ!-извика жрицата и захапа Катрина за врата

Джесика усети болката на Катрина и се превръна в тигър.Настръхна и нададе страшен рев...всичко започна да лети чак...рева беше насочен срещу Алексис и момичето падна на земята.След няколко секунди Катрина вече се беше върнала,а тигъра се сгромоляса на земята,без сили.

Катрина се огледа уплашено.
-Не...НЕ!-тя се заогледа и видя падналия тигър.Тя остави черна сфера която се сля с тигъра.Катрина стана и тръгна към коридора като леко понакуцваше

-А,не!-каза Дейвид и я хвана за китката.-Идвай да те лекуваме!
Той я издърпа към залата,синия тигър леко беше надигнал глава и гледаше умолително Катрина с големите си сини очи.
-Няма дори да те питам,тези рани няма да останат върху теб!
Ръката на елфа светна и повечето и рани станаха на белези.

-Благодаря но сега имам да свърша нещо!-каза Катрина ядосано.Тя се обърна и разтърка едната си китка.Тя тръгна към коридора
....
"ГЛУПАЧКА!ГЛУПАЧКА ТАКАВА!"-викаше Алексис в ума на Катрина-НЕ МЕ ОСТАВЯЙ ТУК ЧУ ЛИ?!"
"И защо?-отвърна Катрина спокойно-Ти ме остави..."

Тигъра затвори очи вече по-спокойно...Накуца леко до огъна и легна пред камината,искаше да си почине...

Катрина вече беше в коридора.Тя оглеждаше стените-някой шепнеше зад нея:"Слей се с мен и ще усетиш спокойствие...слей се и ще бъдеш по силна от всички глупаци тукк..."
Катрина се обърна-зад нея нямаше никой.Тя каза тихо
-Не ми трябва мощ а за спокойствието-има време за всичко!
"Колко си глупава!"-засмя се Алексис

Проблесна светлина, на мястото на Муртаг остана само Ним, сребрист и със някакво странно изражение
- Почна се - въздъхна след малко - Ако ме видите по някой коридор не обръщайте внимание на израженията ми.. - при тези думи ръката му се разкървави - И на раните по тялото ми - добави и излезе на някъде през стената, тъй като беше просто дух...

Катрина гледаше стените в очакване от там да изкочи Риерда.Не.Тя не идваше.Момичето си отдъхна
-Къде ли трябва да отида...-тя чу глас в главата си и кимна

- Да вървим да го спасяваме - каза тихо Кевин на Клайв и двамата тръгнаха на някъде. Нищо не можеха да направят..Поне можеха да се занимаят с полуделия в момента Муртаг..Ако го намереха, което си беше невъзможна работа..Ако намереха Ним можеха да съдят за състоянието на Муртаг, тъй като всичко, което Ездача правеше върху себе си се отпечатваше на елфа.
- Много бързо те открихме - забеляза Кевин като още в коридора намери Ним в сълзи, окървавена ръка и ред други неприятности
- Нямам причина да бягам от вас.. - каза споойно, макар и изражението му да беше доста окаяно. - Просто изглеждам странно заради партньора
- Обичайното ли е?
- По-зле става..Ох това сигурно е боляло - добави когато получи още една прободна рана в рамото
- Май ще трябва да го намерим..Сам ще се заколи иначе..

Джули поклати притеснено глава:
- Какво ли ни очаква!- прошепна момичето и притвори очи. В залата влетя Майкъл Белпфегор и се хвана за вратата задъхано:
- Момче, какво е станало?- запита го стреснато Грегор.
- Някой да е виждал Жак и Стела Нортън?- попита момчето.
- Не, не сме ги виждали от вчера, би трябвало да са със сестра ти!- отвърна Зини замислено.
- Не са с нея и тя ги търси...- момчето се изправи и пое дълбоко дъх:- Явно са някъде из личните помещения... е благодаря!- обърна се и се затича пак по коридора от където беше дошъл.
- Кои са тези Нортън?- попита Нава след като Майкъл се изгуби от погледите им.
- Брат и сестра, едни от най- щурите хлапета, които съм виждал... лошото е, че са и добри стрелци с арбалети.- поклати глава Грегор и погледна към Джесика:- Не мислите ли да я сваляте вече?

- А какво му има на Муртаг? - реши да попита Клайв докато гледаше как Кевин отваря стая подир стая и се извинява на някои.
- Ами..Преди три години получи тъмни сили от Кейти Джоунс..Още го мъчат и не знаем как се премахват..Когато някой го изкара извън нерви започва да става лошо..Едвам спасихме Скай веднъж..
Кевин понечи да отвори последната стая от дясно, но Ним се появи от съседната, правейки знак, че Муртаг е там. Стаята май беше неговата. Кевин я отвори решително за да срещне изпочупените мебели и кръвта по пода.
- Както каза Ним..По-сериозно е.. - тихо каза на Клайв и се огледа. - Муртаг?
Чу се ръмжене и падане на предмети. За миг проблеснаха очи, а после към тях се приближиха бързи стъпки.
- О не..Наведи се! - едвам казал го усети зъбите на вълконещото в ръката си. Втора черна фигура премина през коридора, за да изблъска първата. - Алзиеа..
"Оставете ме с него..Ще се разберем" каза спокойно съществото и кимна на Кевин да затвори.
- Този път се разминах само с ухапване - усмихна се Кевин и тръгна по коридора следван от Клайв и Ним

Дейвид отново беше увил тигъра в корени и животното висеше от тавана,ръмжейки.
"Дейвид Скотър,да ме пускаш веднага!"
-Не и докато не ми кажеш,че не ми се сърдиш!
"Хубаво,не ти се сърдя!"
-Я пак?
"НЕ ТИ СЕ СЪРДЯ!!!!"-изкрещя Джесика.-"Сега ме пусни!"
-Добре,добре.
Елфът щракна с пръсти и животното отновов се озова пред камината.Той изръмжа срещу елфа и се сгуши пред огъня.

Джин и Джули седнаха до тигъра и се сгушиха до него. След малко и Нава се присъедини към тях, но преди да седне на земята частичната броня просветна и в миг се озова в ръката му като меч:
- Така вече е нещо друго!- усмихна се той и седна спокойно, вгледан в огъня.

Тигъра уморено гледаше вече червените пламъци,много и дойде на главата.Алексис няпараво я изкара от релси.Тигъра погъделичка двете деца с опашката си и размърда леко муцуна

- Огън..От това има нужда човек.. - усмихна се Кевин току-що влязъл в залата, докато увиваше около ръката си някакъв плат.

Тигъра изръмжа в съгласие и се отпусна още повече.Огъня я приспиваше,малките пламъчета си играеха и подскачаха напред назад.

- Какво се е случило, как е Муртаг?- попита Нава, когато видя ръката на Кевин.

- Реши да ми подари още един белег..Винаги забравя, че трябва да внимава кога се ядосва..Алзиеа ще се оправи с него

- Трябва да намерим начин да премахнем тази черна магия, три години са прекалено много време.- въздъхна елфът и пак се загледа към огъня.

- Добре е поне, че магията не е от по-силните..Рядко се проявява.. - Кевин седна до плочата замислено, усмихна се на спомена как трябваше да гони вълконещото Муртаг по коридора заради Скай и отново се замисли - А колкото до премахването..Толкова неща преровихме и опитахме, че направо експерти можем да станем

- Възможно ли е...- заговори Джин замислено:- Само този, който е направил магията да може и да я премахне, в случая Кейти Джоунс?

- Това не можем да го знаем, но ще я питам когато дойде пак насам..Според някой който я следи, тя идва сама..
"И няма намерението да се бие, а търси нещо" добави женски глас, малко приглушен, което означаваше, че явно се крие.
- Според мен щеше да се похвали ако само тя можеше да премахне магията..Ако го знаеше

- Значи вероятно не го знае!- замисли се Джули и погледна към Грегор и Зини, които само вдигнаха рамене:
" След падането на Каз Модан повечето книги и свитъци попаднаха тук, прегледахме всичко но не открихме нищо за тази магия."- отвърна мислено хобитът.
" А кой затвори библиотеката с такава магия?"- попита момичето.
" Горгодия реши да се намеси, така че тайните на книгите, папирусите и другите документи да не попадат в неподходящи ръце, тя постави заклинанията по вратата преди три години, ден след като прегледахме всичката документация."
Джули приведе глава и се замисли задълбано и вгледана в пламъците на огъня.

Катрина ходеше забързано и гледаше само на пред.Тя се усмихна зловещо
-Чудесно...планът ми проработи идеално-каза момичето