Зима в пустинята...

Всичко отново се заледи и изчезна..Вместо това отново бяха пред жрицата и Джули..Е не всички, тъй като Ним беше отказал да съдейства, но поне желанието на Джесика беше изпълнено.
- И без мъка ако обичаш - неестествено тихо каза Муртаг докато стискаше Гламдринг, ръката все повече го болеше, мечът беше натежал

-Пусни я ВЕДНАГА!-изкрещя тъмната елфка с цяло гърло.-Светлата ми господарка е милостива,но аз не съм!Пусни я,преди да си съжалила!

-Същото и при мен-усмихна се Алексис.Тя огледа жрицата-Мноого глупав план за една жрица

- Тук има доста зли магии - това вече не беше Муртаг..Ним може би..Такъв, какъвто беше едно време, служител на една Сянка...Въздържаше се колкото можеше, някак си смътно помнеше какъв точно беше преди да попадне тук - Ще пуснеш ли детето?

-И за какво елфе?Искам да съм свободна...толкова ли е лошо?-попита ръмжейки Риерда

Джули беше като онемяла, силата й... нямаше я, не можеше да направи нищо за да се освободи, беше беззащитна, а не знаеше как и защо е в това състояние. Не можеше да мръдне, държана от жрицата с разширени очи и бледа като платно.

-Пусни я Риерда-каза Алексис-Да...познавам те!-замисли се духа-ПУСНИ Я ВЕДНАГА!

- А пък колкото до свободата си..Знаеш ли, заради постъпките ти досега не бих те освободил - тази част от Ним беше най-трудна за Муртаг. Елфът се пазеше от нея, но ако тя излезеше наяве двата останали духа в тялото винаги полагаха огромни усилия да удържат тази страна. А сега с тях беше и някой друг
"Ако направиш нещо..Горко ти"
"И да искам не мога..Докато Мерик държи меча ми в ръцете си..аз съм безсилен"

-Това беше,край!-изкрещя тъмната елфка и скочи срещу жрицата с ноктите си.-ПУСКАЙ Я!
Елфката одра ръката и и дръпна Джули към себе си.

"Ним овладей тая своя половина!"
Ним, или часта от елфа вдигна Гламдринг към жрицата, която за миг беше променила милото си изражение. Всички в тялото чувстваха какво желание има страната на елфа в тоя момент. Дори започна да се приближава бавно напред.
"Трябва ми..помощ"
"Аз съм тук"
Съществото с меча се спря нерешително..Различните мисли в тялото му объркваха положението

Джули едвам се държеше на крака, очите й бяха празни и безжизнени, изведнъж трепна и отвори широко очи:
- Ним, Муртаг...- промълви момичето и се изправи бавно, залитайки.

- Ще се оправят..Спокойно - фигурата свали Гламдринг и се обърна. На пръв поглед това си беше Ним, но сивите ледени очи на Клайв издаваха работата - Ще се връщаме ли сега или ще се разправяме с тази жрица?
"Ако брат ти.."
"Вярвам му..Ще се справи с тъмната ми страна..Винаги е успявал"

-Светлата ми господарка,Джесика,те иска жива и здрава,избор нямам.-въздъхна тъмната елфка и вдигна Джули на ръце.-Не си мисли,че се размеквам обаче!
Истинската Джесика само въздъхна и гледаше през очите на тъмната.искаше Джули да е в безопастност и здраво държеше белите въжета,които беше получила от Нава.

Момичето пое дъх и притвори очи:
- Нека... нека да вървим...- гласът й сякаш молеше жрицата да ги остави намира. Някъде зад тях Джин стоеше мирно и наблюдаваше, преди сестра му да изчезне заедно с жрицата му беше заръчала да не се меси, да пази силите си ако Джули се нуждае от частичка от тях.

- Ако тя се намеси - за миг тъмната част на Ним си беше върнала контрола. После отново всичко се заледи и стана тъмно..
Клайв седеше вече облегнат на стената треперейки. Магията костваше сили когато се правеше на място без сняг. Муртаг се изправи и се огледа - всичко изглеждаше нормално, без жрицата наоколо.
- Сигурен съм, че няма да се отървем лесно..

-Хубаво си ми беше с тъмното проклятие,но ако теб не те заведа някъде да починеш,като нищо да ме дръпне отново за въжетата.-смръщи се тъмната елфка и тръгна по коридора,все още държейки Джули в ръцете си.-Ти идвай също!-и се обърна към Джин.
Стъпките и отекваха по коридора,но тъмната и страна не се страхуваше от нищо,така че продължаваше да си върви бързо и спокойно.Отвори портите и се върна в главните коридори,следвана от малкото момченце.Елфката остави Джули я стаята и и тръгна нататък по коридора,без да обръща внимание на Джин.
"Абе ти..."-Джесика дръпна въжетата и тъмната елфка се спря,стиснала зъби.

- Аз съм на другата страна – и Муртаг се изгуби в тъмнината на коридора напред следен от острите недоволни очи на Мерик
- Да вървим Клайв – каза момчето след малко и следвано от елфа тръгна след Джесика.
- А ето ви и вас – намериха Кевин в залата с плочата да прокарва пръсти през наистина разпердушинените си криле. Скай вече се беше успокоил, като играеше с Алзиеа. Белокрилия изглеждаше разтревожен.
- Какво има? – попита го Мерик като седна до него и като се увери, че е запратил Клайв на сигурно място долу. Кевин го погледна и кимна към момчето.
- Скай? – обърна се Мерик към детето, но веднага разбра, че това не е Скай.
- Най-после..Имам съвсем малко време…Той не иска да ме слуша без да има други в стаята. – гласът приличаше на този на Кевин, след малко момчето стана високо, чернокосо и очите му придобиха оранжев блясък.
- Кой си ти за бога?
- Аз съм Ника..И просто дойдох да предупредя, че – той погледна към Кевин – Нашия свят също е нападнат..Бях изпратен да предупредя никой да не се стряска ако изведнъж намери някъде 20-30 белокрилки да се разхождат…О викат ме..
- Върви..Ще предупредим останалите – и Скай отново си стана Скай.
- Кой беше той?Тоест..На кой е пазител..
- Мислиш ли, че ще ти кажа?

"Ако не беше онзи досаден белокоско,до сега да съм избила половината хора тук!"-каза тъмната елфка на Джесика.
"Значи трябва да му благодаря двойно повече,от колкото съм!"
"Ако още веднъж дръпнеш тъпите въжета..."
"Не ме заплашвай,вече си под мой контрол.Твой е избора дали да ме слушаш и да не дърпам въжетата или да ми се правиш на интересна и да ги дърпам!"
Тъмната елфка стоеше по средата на коридора,спорейки в съзнанието на Джесика.

Коридорът беше мрачен, тъмен и прашен. Стъпките на Муртаг не се чуваха от дебелия слой прах. Гламдринг осветяваше всичко наоколо, полуелфа се усмихваше.
"И пак ако ми обясниш какво правим тук.."
"Търсим жрицата разбира се..Искам да съм сигурен, че ще минем без неприятности"
Ним не отговори. Мечът освети някаква врата в ляво.
"Добре ли ти се вижда?"
"Влизай..Все нещо ще си намерим"

Джули беше седнала на земята в коридора и дишаше тежко:
- Не знам как го направи, но някак си изсмука силите ми... дори демоничните.- промълви момичето. Джин се наведе над нея и я погледна учудено:
- Възможно ли е да...
- Какво?- смръщи се момичето.
- Да контролира черните духове все още, дори и като... мъртва?
Джули се стресна и очите й се разшириха, Джин я изгледа учудено още веднъж и повтори въпроса вече по- уверено, но тя така и не му отговори.

Вратата се отвори и ботушите на Муртаг удариха в каменен под. Полуелфа беше видял тези сенки да..Сега тя стояха там срещу него, той се усмихваше вяло и се оглеждаше.
"Внимавай усещам някакв странно нещо"
"Разбрано..И ако обичаш не предупреждавай никой, че сме сами тук"
"Жалко, тъкмо това щях да направя"
Муртаг пристъпи в стаята и затвори вратата след себе си. Гламдринг просветна и освени тъмната, като килия стая.

- Ела!- извика момичето и хвана Джин за ръка.
- Джули, къде ме дърпаш?- смръщи се той.
- Трябва да открия няколко отговора!- отвърна сестра му и го задърпа по един от коридорите. Беше пуст и мрачен, един от малкоте неупотребявани вече коридори. И наистина през него не бяха минавали може би повече от три години, дори когато тя беше тук преди време само веднъж беше преминавала по този коридор с Арагорн и Грегор. Имаше малко факли по стените, угаснали преди доста време и от доста време незапалвани пак, момичето опита да възпламени няколко, но без успех... силите й бяха малко.
- Джин, светкавица!- каза тихо и погледна брат си. Той кимна и насочи пръст към една от факлите, по ръката му плъзнаха ярки искри, които се стрелнаха към факлата и я запалиха:
- Браво!- усмихна се Джули и вдигна ръка към огъня:- Сега е мой ред!- няколко пламъчета се откъснаха от факлата и се събраха в кълбо в дланта й, слаба магия, но ефективна... няколко факли се запалиха и осветиха пътя им, не много добре, но достатъчно за да могат вървят спокойно.

Жреците явно се страхуваха от светлината на меча. Муртаг все така седеше до вратата и се усмихваше. Отлично вече беше разучил тези жреци, един от които наистина му беше направил впечатление.
- Господа и госпожи - каза най-накрая и се поклони - Ще ми позволите ли да говоря с вас?
- За какво става въпрос?
- Милорд..Ако благоволите да ме изслушате - бих желал да ме разведете из тези коридори, тъй като аз идвам тук за пръв път, а имам важна работа.
- И мислиш, че ще го направя?
- Да така мисля - Муртаг просто го виждаше в призрачните очи. Жрецът щеше да го направи и нямаше шанс. Май го знаеше.
- Последвайте ме, сър - той отвори вратата и погледна въпросително Муртаг
- Първо вие.. - усмихна се Муртаг и излезе след жреца

-Вие деца ми създавате големи проблеми!-чу се мрачен глас зад Джули и Джин.-Светлата ми господаркла ме наказва,защото бягате далеч от мен!
В зловещите и черни очи се отразяваха пламъците на факлите и тя ги пронизваше с ядосан поглед.Тъмната елфка си стоеше студена и въобще не приличаше на господарката си.

Децата се обърнаха плахо назад и я погледнаха с разширени очи:
- Май сега нямаме нужда от помощ, дори и истинската Джесика да я предлага.- отвърна Джули и се обърна, тръгвайки плахо по коридора.
- И все пак къде отиваме?- попита Джин без да откъсва очи от тъмната елфка.
- В стритата библиотека!- отвърна момичето без да се обръща назад.