Зима в пустинята...

-Приемате помощта ми или не,аз трябва да тръгна с вас,преди отново да ми дръпнат въжетата.-смръщи се тъмната елфка.-Само да ми падне онзи белокоско,ще види той!
Джесика отново дръпна въжетата,вбесяваше се,че тъмната елфка се отнасяше толкова зле с тях.
-ПРЕСТАНИ!-изкрещя тъмната елфка,стиснала ръце в юмруци.

- Джули, по- добре...- заговори Джин.
- Добре!- извика момичето с леко недоверчив към елфката тон:- Но при едно условие, нито дума за Нава или когото и да било от приятелите ни, само добри речи!- момичето се обърна и в очите й проблясваха заплашителни пламъци.

-Не се притеснявайте,мисля,че вече и юзди може да ми сложат!-каза тъмната елфка през зъби.-Защо ме наказа света така?!
Елфката тръгна след децата,Джесика самодоволно гледаше.

Вървяха дълго, коридорът беше прав, но ставаше все по- тесен:
- Библиотеката!- усмихна се Джули, взирайки се в мрачна голяма врата пред тях. Масивно дърво с преплетени метални нишки, но нямаше ключалка или брава. А по дървото още по- мрачни се разполагаха странни символи, които примигаха при приближаването на децата и елфката.

-Какво е това нещо?-каза елфката с пренебрежителен поглед.

- Заклинания!- отвърна Джули и въздъхна:- Не очаквах вратите да са залостени със заклинания, последният път когато идвах бяха отключени, но бях на 3, а сега... кой ли ги е поставил?!
Момичето наведе глава и заоглежда внимателно подът и основите на вратата, дървото беше наистина здраво, а езикът не й беше познат, каква ли зла магия можеха да съдържат тези заклинания в себе си, ако вратата се отвореше без да бъдат прочетени.

-Ох,боже!Дай да видя!-завъртя очи тъмната елфка.
Сложи ръце на вратите и знаците засветиха.Косата и се размята назад,но изведнъж нещо стана.Знаците спряха да греят,косата и падна обратно на раменете и тя изхвърча назад.Фрасна си главата в стената,но ораженията не бяха при нея,ами господарката и.
-Ха,така и се пада.-каза тя и се усмихна.

Джин извади камата и я насочи към елфката:
- Не искам да те наранявам, но ако Джесика е пострадала ще съжаляваш!- извика момчето с гневен поглед.

-Получи една цицина,голямата работа.-завъртя очи тъмната елфка.-Аз с удоволствие ще я разрежа на две,но нямам силата.Разкарай го това нещо,преди да си се усетил ще е в моите ръце!

- Мери си приказките!- изфуча Джули. Няколко секунди гледа тъмната елфка, след което пак се обърна към вратата:- Мразя ги тези непочнати заклинания! За втори път срещам този език и не го разчитам!- момичето се замисли:- Къде е Нава, можеш ли да се свържеш с него и да го попиташ за Джиерда, възможно е тя да знае езика?- обърна се след малко към елфката.

-Белокоското?-ококори се елфката.-А,не!
Джесика отново дръпна въжетата и тъмната елфа стисна зъби.
-Добре,де,добре!
"Трябваш им на децата"-свърза се елфката с Нава,опитвайки се да звучи мило,но никак не стана.

- Нима?- Нава се беше подпрял на стената със скръстени ръце и гледаше елфката предизвикателно:- И точно ти ме повика? Изненадан съм, но изненадата е приятна!- усмихна се леко и погледна ядосано децата:- А вие двамата никога не се отказвате от белите, нали?
Двамата кимнаха с глава смутено погледнаха виновно към пода.

Щом тъмната елфа го видя,очите и блеснаха,ноктите също.Тя отново изви китката си,бретонът и закри очите и и изглеждаше мрачна.
-Ненавиждам те!-изкрещя тя.-Заради теб сега съм слуга!

- Знам!- отвърна Нава:- Но благодарение на мен няма пострадали по твоя вина.- елфът извади Джиерда и го насочи към вратата:
" Покажи се!"- извика мислено и пусна оръжието, то остана на мястото си левитирайки във въздуха, зеленото сияние озари целия коридор и вече добре можеше да се види колко тесен беше наистина. Когато светлината премина на мястото на меча стоеше зеленокосата елфка и пронизваше дървото с отровно- зелените си очи:
- Древен език, забравен от векове...- промълви тя и тръгна бавно към вратата.

ТЪмната елфка само завъртя очи.
"ПРЕСТАНИ ДА СЕ ДЪРЖИШ ГАДНО!"-изкрещя толкова силно Джесика,че чак се чу из залата.
Тъмната елфка само си замълча,бретона и скриваше очите и не си вижаше как силзи бликваха от очите и.
-Такава съм,зла.Защо ти не поемеш от тук,аз не мога повече.-каза тя и изведнъж истинската Джесика се върна.
Елфката се огледа изненадано и се смръщи.
-За бога,сега пак аз съм виновна.

Джин вдигна глава:
- Никой не е виновен...- момченцето протегна ръка и хвана елфката.
На пред Джиерда разчиташе символите:
- Калисто би се справила по- добре!- измърмори прокарвайки ръце по черните значи.

-Дай аз да видя,тъмната ми страна нищо не направи.-каза елфката.
Тя пусна ръчичката на Джин и отиде до зеленокосата елфка.Разчете знаците,нищо не и говореха,но реши да опита нещо.Сложи ръцете си на вратата и започна да изрича думи на елфически.Всяка нова дума изричаше още по-силно,но нещо прищрака.Елфката рязко отвори очи,само за да бъде отново отблъсната и да изхвърчи към стената.
-За бога,вече имам към милион цицини!!!-ругаеше тя,докато търкаше главата си.

Джиерда се засмя:
- Ти го отвори!- извика зеленокосата и последва примера на Джесика, но този път всяка дума изричаше по тихо:- Лесно е, трябва ни съвместен говор... аз по- тихо, ти по- силно. Ела!

Елфката стана от земята,все още търкайки главата си.
-Ау...
Стигна до вратата и отновов сложи ръцете си на нея.двете елфки изричаха думи на елфически,Джиерда-по-тихо,Джеска-по-силно.

Подът се разтресе и двете деца се занесоха, но Нава ги хвана. Вратата също започна да се тресе силно, все едно щеше да падне върху тях, но постепенно, бавно, но доста звучно започна да се отваря навътре, факлите угаснаха и след минута всичко беше мрачно, стаята пред тях не се виждаше, но застоялият въздух и вдигналата се прах от отварянето на вратите се усещаше прекалено много.

Джесика се закашля от прахта и започна да маха с ръка пред лицето си.Сви очи,защото се дразнеха от прахоляка.

Джиерда се върна в ръката на Нава и той се опита да освети помещението:
- Господи, какво е ставало тук?- измърмори елфът.
- Забравената библиотека, никой не идва тук.- отвърна Джули и пристъпи напред:- Трябва да намерим няколко книги за бившите жрици, дано открием нещо за тази...- момичето млъкна, спомни си как онази жрица беше отнела силата й.

-Майчице мила,колко много книги.-стресна се Джесика.-През всичко това ли трябва да търсим?

- Май да.- отвърна Джин, вече разтреперен при вида на книгите:- И толкова прашни!- момчето започваше да се отегчава с всяка стъпка към помещението.

-Егати помещението.-каз Джесика,докато продължаваше да кашля от вдигналия се прах.-И сега,започваме да търсим из всички тези книги...-последните три думи отекнаха из цялото голямо помещение.
Имаше лавици високи до тавана,който дори не се виждаше...,натъпкани с книги...