Зима в пустинята...

- Е... да започваме, не знам какво точно търсим, но трябва да е нещо за първите жреци тук!- каза Джули кашлайки.

Джесика отиде с разширени очи към една от лавицитеТъгна да преглежда книгите на по-ниските рафтове,но нищо не пишеше за жрици.Елфката взе една стълба и започна да се изкачва нагоре,погледна за миг надолу и се стресна.Прегърна стълбата,но тя започна да се клати.
-ПОМОЩ!-крещеше тя,докато стискаше очи от уплаха.

- Джес!- извика Нава и се затича към стълбата:- Дръж се!- хвана стълбата и обви в нея ярко- бели въжета, които достигнаха до върха на самата стълба.

-Боже мили...-прошепна тя,увита от белите въжета.
Сърцето и не спираше да тупти от уплаха,трепереше и зъбите и леко тракаха.
-Б-благодаря ти!

- Няма защо, по- добре слизай от там преди да е станало нещо.- отвърна белокосият.
Джули и Джин гледаха към стълбата и трепереха:
- Наистина, по- добре слез!- извика Джин, стискайки едната си ръка в юмрук.

Белите въжета около елфката леко се отпуснаха,за да може да мърда.Бяха достатъчно близо обаче,за да хванат,ако залитне назад.
-Не гледай надолу,не гледай надолу...-продължаваше да повтаря тя на глас,стиснала очи.
Стъпи на криво и залитна,белите въжета се стегнаха отново около нея.Елфката не спираше да трепери и Нава го усещаше,докато държеше стълбата.
-Добре,втори опит...-каза тя.
Беше близо до земята вече,но достатъчно високо,за да се нарани ако падне.Стъпа на последното стъпало и щом краката и удариха твърда земя,да облекчено въздъхна.
-Ох,благодаря ти,Нава.Ако не беше ти,до сега където стоя в момента да има някакво разпльокано петно...

- Няма защо, знаеш че винаги бих помогнал когато мога, че дори и да не мога.- усмихна се елфът:- А това място май се нуждае от повечко светлина.- замисли се той и огледа помещението, след малко по стените му се появиха светли ивици, наподобяващи на корени, които озариха цялото помещение:- Така май е по- добре!

Елфката усмихнато кимна.Повече на тези стълби нямаше да се качи...Тръгна по най-долните рафтове и на колене разглеждаше всичките книги.
-Леле,от това местенце по-прашно не съм виждала.-каза тя,докато махаше прахта от една книга.-Я,какво си намерих тук...
Елфката държеше зелена книга,на която пишеше с големи златни букви "Мистериозната история".
-По някаква случайност това да помага?-попита тя и вдигна книгата.

Джули взе книгата и отвори твърдата корица:
- Това би трябвало да е!- възкликна тя, опитвайки се да разчете няколко реда от вече започналия да избледнява почерк:
- Да се махаме от тук!- каза Джин, вече отдъхнал си, че са открили нещо полезно.

Джесика се съгласи.Тя хвана момченцето за ръката и тръгнаха двамата към изхода.
-Хей,вие двамата идвате ли?-каза тя,вече до вратата.

Джули кимна и бързо ги последва, стискайки книгата с две ръце. Нава се забави малко, Джиерда искаше нещо, но не можеше да го открие:
- Хайде?- прошепна той. Мечът просветна слабо, това което търсеше беше неоткриваемо тук.

-Ужас,колко много прах имаше там.-каза Джесика,когато вече най-сетне бяха излезли от помещението.-Джин,искаш ли да излезем навън за малко чист въздух?

- С удоволствие!- усмихна се широко момчето:- Нека излезем малко, тук имах чувството че ще се задуша!
- Добре, вървете... аз ще опитам да разчета книгата!- отвърна Джули и тръгна бавно към помещението с плочата. Нава вървеше бавно и водеше някакъв странен разговор с Джиерда.

- Вън! - вратата на залата се отвори, за да пусне Мерик, засмян от все сърце следван от все така мълчаливия Клайв
- Хайде Клайв, да оставим пазителя сам с леда и да вървим някъде - каза момчето и поведе елфа на някъде. Беше поел задачата да пази и да го промени, а и мисията беше интересна

"Не трябваше да му оставяш зимния демон" ядосано крещеше Кевин в главата на Муртаг докато се саморазтопяваше

Елфката и Джин тръгнаха по коридорите към изхода на храма.Стъпките им отново отекваха навсякъде.Щом стигнаха изхода,елфката стегна палтото си и се наслади на полъха от свеж въздух.

Джули влезе в залата и се огледа:
- Какво е станало тук?- попита момичето и се разсмя, като пусна книгата с една ръка, след нея влезе и Нава, но още на вратата странен тих смях го обзе.

Джин закопча палтото и пристъпи напред в снега:
- Може да е студено, но е от части приятно!

-Много.-усмихна се елфката.-Засега не знам за теб,но зимата не ми се струва чак толкова лоша.На мен не ми е чак толквоа срудено!
Елфката изведнъж забеляза нещо за тази земя.Всичко беше хълмисто.Усмихна се дяволито,плесна с ръце и започна да ги отдалечава една от друга.В ръцете и се появи една продълговата дъска,заоблена в края.
-Джин,скачай на гърба ми!-каза му тя,екстремисткото и настроение отново се върна.

- Какво си намислила?- попита учудено момчето, но изпълни думите й, хвана се за гърба й и огледа хълмистата местност:- Какво ще правиш наистина?!

-Сега ще видиш.-каза тя с дяволската си усмивка.
Засили дъската към края на хълма и няколко корена се увиха около краката и,за да ги крепят към дъската.Джесика скочи и дъската започна да тръгва надолу по хълма с бясна скорост.
-ЙЕЕЕЕЕЕЕЕ!-крещеше Джесика,докато контролираше дъската,за да не се блъснат в някой камък.
Езведнъж изхвърчаха във въздуха,Джин се вкопчи още по-здраво в елфката,тя само се подсмихна.Завъртяха се и се приземиха плавно.Дъската продължаваше да се влаче надолу,елфката умело я контролираше.

- Страхотно!- развика се Джин:- Никога не съм се возил така!- над тях Киара летеше нормално, но се притесняваше за Ездача си, той не беше от добрите екстремисти, не веднъж го беше доказвал с неуспешните си опити да се качи на нея с отскок от земята или от някои дърво.

-Ооо,идва още по-интересното.-каза Джесика,вятъра вееше в косата и.
Тя посочи нещо което наподобяваше заледена пързалка.
-Дръж се здраво,ще се лети.-каза елфката и се засили още повече.
Дъската мина през леда,хвъркна нагове във въздуха.Завъртя се няколко пъти и започна да падна надолу.Момчето се беше стреснало,но Джесика само се подсмихваше.Завъртяха се още веднъж и краката на Джесика и удариха твърда земя,без никакво мърдане този път.
-Е,как беше?-попита тя.

Джин потрепна, беше шокиран, но по лицето му се изписа огромна усмивка:
- Велико, неповторимо!- заговори той, Киара се спусна бавно към тях:
" Мъник, внимавай... ще ми се пръсне сърцето някой път!"- каза драконката и пак се издигна.

-Аз съм виновната,мен гледай.-усмихна се Джесика.-Ох,обичах да го правя това,когато намерех много мъхест район в гората.

Джин пое дълбоко дъх и се закашля от студения въздух:
- Добре че си го правила и преди, сега съм още по- спокоен!

-Дейвид и Стивън са пълни аматьори в това,но брат ми е експерт.Точно той ме научи.