Зима в пустинята...

-Ако наистина има ще тегне над мен не над теб-усмихна се Катрина-Е,на къде са?

Джудежо се смръщи, но всъщност се боеше:
- След главната зала завиваш по онзи мрачен коридор, натам са запечатените врати и стръмните стълбища до подземните коридори. Да пратя ли хора с теб за по- сигурно?

-Не е нужно...мога да се справя сама-усмихна се Катрина и тръгна по коридора

-На прокълнати места без мен няма да ходиш.-появи се Джесика от една врата.
Още беше с червените белези,но ги пренебрегна,въпреки че този на лицето и ужасно биеше на очи.

Катрина се усмихна
-Добре но...-тя щракна с пръсти-с тези рани няма да те пусна!
Повечето от раните изчезнаха но не и всички

- Ако си мислите, че и ние няма да дойдем се лъжете!- зад тях стояха Джули и Джин със скръстени ръце.

-Леле а си мислех че само аз ще ходя-засмя се Катрина

-На повече хора да тегне проклятието.-усмихна се Джесика.

- Сама друг път..Инати можеш да намериш на всякъде - беше Ним, който идваше откъм стаята на Клайв с леко отегчено изражение - На някое тъмно място ли ще ходим?- въпросът беше зададен от Муртаг

-Не че е нужно-скръсти ръце Катрина

-Сигурно тъмно,след като уж има "Проклятие".-каза Джесика.-Тъкмо силите ми да се порадват малко.

- Проклятия..Започнаха да ми липсват.Страхотно..е пак се натресох и няма отърване..Кога тръгваме?

-Защо не веднага?-вдигна рамене Джесика.

Коридорът се изпречи пред тях мрачен и неприветлив, но отначало не изглеждаше никак опасен. Светлината на Гламдринг, който Муртаг беше извадил незнайно защо освети малка част от коридора и Муртаг впери последен поглед натам, накъдето се намираше стаята на Клайв. Не беше искал да остави Мерик сам с елфа, но момчето отказваше да си отиде..Очевидно се справяше добре с демона долу.
- Напред - усмихна се Муртаг и влезе навътре в коридора

Джин и Джули вървяха след тях и се оглеждаха, бяха наясно че Нава ще бъде много ядосан, когато разбере какво правят, но сега, както и друг път искаха да открият отговори на въпросите си, а сега ту бяха доста и все по- сложни.

В ръката на Джесика се появи син пламък,който леко огря всичко около нея.Елфката се заоглежда,нямаши нищо по стените,нямаше нито килими по пода или пък някакви мебели.По ъглите проблясваха сребърни паяжини.
-Явно тук никой не е стъпвал от доста време.

- Надявам се, че все още не сме стигнали до това "проклятие", защото досега не видях нищо притеснително.. - коридорът все така продължаваше да е тъмен, мрачен и пуст..

От стаята на Клайв някъде назад се чу трясък и счупване на предмети. Или елфа се беше ядосал на Мерик, или пък момчето беше направило нещо с елфа..Очевидно беше второто. Клайв седеше неподвижно в пряспата сняг, а Мерик се усмихваше като стискаше ледения меч все по-силно. После сякаш се осъзна и излезе

- Не бъди сигурен, легендите разказват, че тук са стаите на всички бивши жреци и мъже и жени, но се появили двама магьосници, които прокълнали тази част от пустинните пещери... това било проклятието, което принудило служителите им да ги погребат тук, а всеки осмелил се да влезе в подземията бил застиган от проклятието и оставал тук завинаги. Разбира се това са само легенди от стенописите в друга маст от пещерите.- разказа Джули:- Тръпки ме побиват, прекалено е... обикновено!

Катрина вдигна рамене
-Така е...но ако вие не искате аз отивам

- Значи търсим стаи..Предполагам запечатани - Муртаг освети с Гламдринг част от едната стена. Нямаше абсолютно никакво намерение да се връща назад. Стената си беше стена, но след като тук бяха минали магьосници..Може би всичко беше скрито. - Засега обаче няма нищо тук..Трябва да продължим разходката още напред..

Катрина кимна.Тя изви китката си и от нея се получи кълбо сребърна светлина
-За всеки случай....-каза Катрина и продължи напред

- Джули!- обади се Джин:- Разкажи ни още от легендите за това място?
- Не зная много, но от това което съм чела по свитъци и стенописи.- отвърна сестра му:-На някои места пише, че духовете на жреците са били отнесени от магьосниците с кристални кълба в Отвъдното, а на други... че тези двама магьосници са затворили духовете им и са ги оставили тук, така времето нямало да навреди на телата им.
- Значи е възможно и духовете им да са тук, заедно с телата им?- стресна се Джин, а Джули само кимна с глава.

-А знаеш ли за...-Катрина се замисли-Някъква легенда за жрицата от онази картина...жрицата която се бие с черния дух...?

Джули се замисли:
- За нея има най- малко информация дори и в легендите, от това което до сега е намерено и разчетено се знае, че е била много могъща с магиите, била е живяла тук преди около 300 години, след нея е бил мъж... Ав`ва мисля, след това Ноела и аз... но на жрицата от картината дори името не се знае, била е необикновена, воювала е срещу черни духове и някои от по- възрастните тук разказват, че е можела да ги контролира, след като ги победи те са ставали нейна собственост. Живяла е до 100 годишна възраст и след това е била убита от предател, никъде не пише как е загинала и кой я е убил, само че била много мистериозна и мнозина се боели от властта й над черните духове, с които се сражавала.

Катрина кимна замислено.От картината я побиваха тръпки но не знайно защо тя искаше да научи повече за жрицата