Зима в пустинята...

Там седеше малко момиченце което му се усмихваше
-Здрасти!-каза му усмихнато детето

- Какво?!- стресна се той:- Коя си ти?- елфът се огледа, търсеше Катрина, Алексис и Жрицата, но през очите му беше само мочиченцето.

-Катрина Сопфонт-усмихна му се момиченцето-а ти кой си?

Нава пребледня:
- Катрина?!- стресна се той:- Аз съм Нава... Нава Уайдет, не ме ли помниш?- елфът се вгледа в момиченцето, беше тя, но явно като малка.

Катрина поклати глава
-Защо?Трябва ли да те помня?-отвърна тя-Помня само Иреа и елфите които са ме отгледали
....
Алексис погледна злобно Катрина
-Как ми се иска да те убия-духа погледна ядосаната жрица-Но не мога...за сега

- Това ще ме затрудни!- въздъхна той:- Ще ме пуснеш ли да премина и да огледам... съзнанието ти?

-Моето ли?-учуди се момичето и въздъхна-Е добре...

Нава се усмихна леко:
- Хайде, подай ръка!- подаде ръка на момиченцето и тръгна надолу, сякаш по някаква наклонена плоскост.

Стгнаха едно подземие в което имаше черно-бели сфери
-Тук са всичките ми спомени но...-тя сведе глава-Не ни е разрешено да гледаме какво има вътре в тях

- Добре, няма.- усмихна се той:- Търся точно определено нещо, името й е Алексис, можеш ли да ми покажеш поне един спомен, чрез който да я открия... къде точно из съзнанието ти се намира в момента?

-Ами...-момиченцето се замисли-Предполагам в тъмната страна но не и тук!

- Ще ме заведеш ли там, трябва да я намеря?- отвърна елфът и се огледа, от Алексис и Риерда нямаше и следа, както и от истинската Катрина.

-Не мога-поклати глава момиченцето-Там е тъмната страна...ако пристъпя онази черта-Катрина посочи дълга жълта черта-Ще се изпаря.А и...-момичето затвори очи и се ослуша-Двете господарки на това тяло не те скат тук

-И КАКВО КАТО НЕ ГО ИСКАТ?!-чу се гласа на Джесика като ехо.
Явно чуваше какво ставаше вътре и крещеше ужасно силно извън съзнанието на Катрина.(Забележка=не е в съзнанието и,извън него е)

Катрина се намръщи
-Надали ще му позволят да премине през цялото им съзнание-каза момиченцето

- Трябва да намеря Алексис и Риерда, моля те помогни ми?!- заговори елфът и приклекна до момиченцето.

-Не мога!-каза му сериозно момиченцето-Ако премина ще изчезна...трябва да се справш сам-сведе глава Катрина

- Добре!- усмихна се той:- Благодаря ти много, е ще трябва да ги открия.- Нава се изправи и се огледа:- Надявам се скоро пак да се срещнем!

Катрина го погледна тъжно
-Внимавай...от другата страна е...-тя се замисли-Другата господарка на това тяло е измслила същества който са там и я занимават...внимавай!

- Ще внимавам!- отвърна той и тръгна бавно към чертата, целта му беше да открие Алексис и Жрицата и да прекрати контрола им колкото се може по- бързо.

Момичето се усмихна и тръгна назад.Тя отвреме на време поглеждаше притеснено към Нава.
....
Алексис се засмя
-Това ще увеличи силата й нали знаеш?
Риерда я погледна строго
-Разбира се че знам...за сега ми е нужна

Джесика вече се беше опряла на стената и гледаше тялото на Катрина.Страх я беше за приятелката и и се молеше колкото се можеше по-бързо Нава да я спаси.

Елфът продължи съсредоточено напред, оглеждаше се предпазливо и още по- внимателно стъпваше:
" Катрина, къде си? Какво ли са намислили двете да сторят?!"- мислеше си Нива, приближавайки към споменатата от момиченцето забранена ивица.

Нещо нападна Нава.Имаше формата на вълк на два крака.Той се усмихна злобно
-Няма да премнеш елфе...не и без разрешението на Алексис!

- Ти пък какво си?!- смръщи се Нава и се надигна предпазливо, посегна към мечът си, но се замисли, силата на Джиерда можеше да нанесе сериозни поражения върху съзнанието на Катрина. Отказа се и от ботуша си издърпа кама.