Зима в пустинята...

Катрина вече се изморяваше.Черното същество пред нея се засмя
-За това благодар специално на Алексис-съществото погледна Катрина и я захапа.
-П-пусни ме гнусна твар!-момичето избута съществото

-Аааа!-ядоса се Дейвид.
"Нава,имаме нужда от белите ти магии,идвай по-бързо!!!"

Жрцата погледна Дейвд.На сферата се изписаха със големи кехлибарени букви:"СТОЙТЕ ДАЛЕЧ!".Риерда погледна ядосано Катрина
-Ти глупавите ти приятели м лазите по нервите!По- добре да свършвам...-съществото се усмихна и скри в мрака.Катрина се заогледа
"Къде ли отиде..."-запита се тя.Изведнъж съществото изкочи и с Катрина се съедниха.Тя падна уморено на земята

Нава чу гласа на Дейвид в главата си и се изправи рязко:
- Сега идвам!- елфът застана мирно и се обви в бяла сфера, която след миг изчезна от погледите на всички в залата с плочата. Децата се огледаха изненадано от внезапното изчезване на елфът, който се появи до Дейвид:
- Какво... става тук?!

-К-какво правиш?-попита Катрина.Тя осети остра болка в главата си-С-спри!М...
Момичето не довърши тя затвори очи и изпадна в нещо като транс

-Тъпата сфера ми пречи да ги спра,това е черна магия!Затова не извиках Джесика!-каза Дейвид трескаво,докато тряскаше юмруци по сферата,игнорирайки тъпите букви.

- Отдръпни се!- извика Нава и приближи дланите си една до друга, образува се бледа бяла сфера, която обгърна ръцете му, елфът притвори очи и изтласка сферата си към черната, от което се получи пукнатина:- ще ни трябва повече сила, Джиерда?
Мечът просветна и се озова в ръцете му, символите по острието преминаха от зелено в бяло и елфът концентрира силите си през оръжието.

-Ако още веднъж не ме извикате,когато трябва,ще видите вие!-изкрещя Джесика,която застана до Нава.
Насочи и своя меч срещу сферата.Двамата се обгърнаха в сивкаво сияние-двете слети заедно.

Катрина лежеше неподвижно.Черната сфера бавно се пропукваше и позволяваше на елфите да влязат.
....
Катрина леко отвори очи.Опита се да помръдне но...беше окована.Тя се заогледа-беше пак в тъмната бездна на съзнанието си.До нея две фигури се прближиха.
-Я да видиме...кой е окован?Я!Ама това е Катрина!-засмя се едната фигура

-КАТ!КАТ!-изкрещя Джесика и отиде бързо при нея.
Застана на колене и сложи ръка на челото и-беше ужасно студена.
-Какво ти има,за бога?!-каза елфката,притеснена до смърт.-Събуди се!Събуди се!

Нава се приближи до нея и насочи ръка към Катрина:
- Затворена е в собственото си съзнание, не се знае кой контролира тялото й сега!- отвърна елфът и се смръщи, не знаеше какво може да очаква всеки момент.

Катрина се ослуша.Чу думите на Джесика и погледна намръщено двете фигури
-Пуснете ме и...-тя ги погледна-Я стига сте се крили!Много добре знам кои сте!
Едната фигура бързо се приближи до Катрина-беше Алексис.
-Да да...браво на умницата!-засмя се тя

-ХУбаво тогава!-Джесика прие сериозно изражение.
Сложидва пръста на челото и изведнъж започна да пропада.Краката и,както винаги,удариха здраво земята и тя злобно погледна двете тъмни фигури,виждаше в тъмното перфектно.
-Пускайте я!-изкрещя тя и изкара меча си.

Алексис се засмя
-Я се махай!Това не е твоето тяло-озъби се тя-Не си желана!

Нава се смръщи и замисли задълбочено:
" Върви и ти?"- обади се Джиерда.
" Възможно е да стане пренаселено в съзнанието й и да я загубим."- отвърна той плахо, вероятността да стане нещо по- лошо с Катрина, влизайки и той в нея беше голяма.
" Просто ще чакаме."- ръката му беше насочена към челото на момичето и с бялото сияние се опитваше да пречисти тъмната магия малко от малко за да може да Катрина да се освободи по- лесно.

Малко по малко оковите се махаха
-НЕ!-изкрещя Риерда.Тя обви плътно момичето с черна магия-Няма да позволя на никой да се меси в плановете ми!
Алексис погледна Джесика
-Махни се момиченце!

-КОГО НАРИЧАШ МОМИЧЕНЦЕ?!ВОДИЛА СЪМ БЕЗБРОЙ АРМИИ,КОИТО СА ПОБЕЖДАВАЛИ ВЪВ ВОЙНА!Но няма да се занимавам с теб!
Тя се втурна към Катрина и изблъска Риерда далеч.Сложъ ръце на покритото с черна магия момиче и започна да изсмуква черната магия,която пробуждаше тъмната и страна...Катрина на половина се беше показала,когато елфка започна да се задушава.тя не спря да върши магията обаче...

Катрина отвори очи.Тя погледна Джесика и й се усмихна
-Н-не си п-прави труда-каза тя и отново затвори очи.-Сама ще се справя-Джесика осети как нещо под нея се тресе.Земята под краката й се пропукваше и накрая елфката падна до Нава

Нава присви очи и насочи и другата си ръка към челото на Катрина, бялото сияние обхвана ръцете му и тялото на момичето, трябваше да увеличи влиянието на бялата магия за да разсее тъмната на Риерда.

-Джес!-изплаши се Дейвид.-Добре ли си?!
Елфката дишаше много тежко,едва си поемаше въздух.
-М...магия!Нава...магия...
-Какво?!-ококори се Дейвид.-О,не!Направи и бяла магия,бързо,черното в нея е прекалено много!

-ТЕЗИ ВЕЧЕ МЕ ДРАЗНЯТ!-извика Риерда
Алексис я погледна
-Спокойно де!Ние сме две и сме много по-силни от тези двамата-усмихна се зловещо тя.

-Н-не!Катрина...-и посочи с тресяща се ръка момичето.-Има...има нужда от теб...аз не успях...

Риерда и Алексис погледнаха нагоре към нищото.Очите им засвяткаха в жълто а тъмнината около Катрина се усилваше
-Така...-усмихна се доволно Жрицата-вече няма да ни пречат!

Нава насочи ръцете си към Джесика и бялата му сфера изсмука черни вълни от елфката:
" Диа, това е за теб!"- мечът просветна и пое черната магия в себе си, което й даде повече сила, от която се нуждаеше и Нава, върна ръцете си към Катрина:
- Сега аз ще опитам!- елфът вникна в нея внимателно, но се озова върху странна златиста повърхност:
- Какво пък е това?

Елфката дишаше вече спокойно.Лежеше на пода,толкова много черно в нея не е имало,чак тъмната и страна не можеше да го понесе.
-Нава,моля те,спаси я.-каза тя и затвори очи.